Предложената от мен сонда – детектор на двойна амплитуда или Up-p е нещо много необходимо на всеки, който се занимава с конструиране или ремонт на КВ и УКВ апаратура. Хем просто като устройство, хем върши и добра работа. С тази сонда, ако не разполагате с високочестотен ватметър, може също спокойно да си измервате мощности на предаватели, ако те разбира се работят върху съгласуван товар, да речем стандартно-50 ома. Естествено трябва да ви са познати и електрическите зависимости от електротехниката. Ефективната мощност върху товар 50 ома се изразва така:
P eff = 0.707 *Up-p^2 / 4*R . При R=50 ома товар знаменателят в дробта става 200 ;
P eff = 0.707*Up-p^2 / 200 . Знакът ^ означава повдиганато в степен , в случая – втора.
Четворката в знаменателя се получава поради факта, че ние измерваме удвоената пикова амплитуда на напрежението! За да получим реална стойност на мощността делим на 2, но понеже квадратът се отнася и за знаменателя по отношение на напрежението, така оттам получаваме четворката. Тя умножена по 50 ома дава числото 200.
Умножавайки целия резултат с константата 0,707 от пиковата мощност получаваме ефективната и стойност – т.е. P eff.
Схемата е изпълнена като детектор-удвоител на напрежението със „закрит вход”. Казва се „закрит” заради разделителния кондензатор, спиращ постоянния ток на входа. Той играе и ролята на автоматично преднапрежение за диодите VD1 и VD2. Когато детекторът няма разделителен кондензатор се казва, че това е детектор от „открит” тип.
Кондензаторите са дискови-керамични от типа ККрД – българско производство. Диодите са руски Д2Е – високочестотни и за сравнително високо обратно напрежение /напрежение на пробив/. Нисконапреженови В.Ч. диоди тука НЕ СА ПОДХОДЯЩИ по разбираеми причини! R1 и R2 са ограничаващи тока през диодите, тъй като цифровият прибор на изхода погрешно може да е включен не като високоомен волтмер, а като низкоомен ампермер, което ще доведе до дефектация на диодите. Сондата е изработена от месингова тръбичка, с подходящи профилно изработени на струг запушващи втулки отпред и отзад, направени от изолационен материал – текстолит, ебонит, плексиглас или да речем тефлон. Схемата е изпълнена на миниатюрна платка, която е снабдена с подходящи дъгообразни медни, посребрени пружиниращи контакти, които имат за цел да предават по-добре нулевия потенциал между външния корпус и платката с елементите.
Вътрешен изглед – страна фолио.
Изглед – страна елементи.
Изглед платка с елементи – профил . 
Изглед в затворено, работно състояние .
Отляво е крокодилът за заземление.Свързващият проводник между крокодила и корпуса на сондата е максимално къс, за да не се създават излишни паразитни индуктивности при измерването, което пък да доведе до грешки при измерването на по – високите диапазони. Свързващият кабел трябва да е сравнително тънък, гъвкав и с добра В.Ч. екранировка. Подходящ е RG-174 или подобен. На другия край на кабела поставяме два банан-щекера за връзка със цифров измервателен прибор .
С тази сонда работя от 1994г. безпроблемно.
* * *
13/07/2011г. гр.Варна Успех и 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO .