За какво всъщност служи антенното съгласуващо устройство?

Известно е, че един генератор /предавател/ отдава максимум енергия, когато товарът е равен по стойност с вътрешното му съпротивление.
У много радиолюбители битува мнението, че антеното съгласуващо устройство /АСУ/ чисто и просто САМО лъже предавателя, че има нормален товар, а разликата от мощност отива като топлина в самото АСУ.
Даже от теорията на мрежовото енергоразпределение е известно, че поради реактивни консуматори по линията част от генерираната от електроцентралите активна енергия се превръща в реактивна, което е чиста загуба, но не в топлина. Затова се предвиждат системи за компенсация на лошия Q-фактор или както се казва cos φ. В радиолюбителската практика теорията е абсолютно същата, но там честотите са по-високи.
За да се разберат по-добре нещата е необходимо да си отговорим на въпроса що е това импеданс /комплексен товар/, защото точно с този параметър се характеризират антените. В интернет /английскоезичните публикации/ може да видим, че импедансът е сума от активно съпротивление и реактивно такова. Записът може да е в алгебрична или тригонометрична форма с комплексни числа. Комплексният сегмент показва какво е дефазирането на напрежението спрямо тока в товара.
Дали се касае за индуктивен или капацитивен характер.

Z=R+jX или пък така |Z|= SQRT(R^2 + X^2) , където SQRT е корен квадратен

Направих си труда да извърша някои конкретни измервания с автоматичен антена-тунер SKY-102-AT.

* Това е КСВ след съгласуване с тунера.
* * Това са теоретичните загуби в проценти без ATU.
http://www.csgnetwork.com/vswrlosscalc.html

Очевидно с антена-тунер загубите се намаляват значително!

Ueff = 0,5 .Up-p . 0,707 Ефективно напрежение измерено върху товара с ВЧ-сонда.

Peff = ( Ueff ^2 ) / R Ефективната мощност върху товара.

Използваните товари са активни, без реактивни компоненти!

Извод: Предавателят е „излъган” със съгласуван товар,за да отдаде пълната си мощност, а антенно-фидерния тракт получава тази мощност от АСУ, което има същият импеданс като него. Да, имаме и известни загуби при преобразуването, но те са неизбежни.
И все пак допускам да има и несъгласни с моята концепция. 🙂

* * *

Справка:

https://en.wikipedia.org/wiki/Electrical_impedance

https://en.wikipedia.org/wiki/Antenna_tuner

18/10/2018 гр.Варна инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Началото на един неорганизиран радиолюбител.

 

Бел. ред: Публикуваме (почти без редакция, подчертаването е от редактора) кореспондецията между младия и зелен радиолюбител, който поддържа сайта, и „старото куче“ LZ2EMO, който освен опит в хобито има и солидна бройка статии в сайта varnahamradio.com. Надяваме се, че този разказ от първо лице ще ви върне назад в годините с усмивка, а защо не и да Ви провокира да напишете Вашите спомени и да ни ги изпратите за публикуване? Приятно четене!

 

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

Бат Кольо предното, което пуснах преди повече от месец, не излезе на сайта. Сега пускам друго нещо, което завърших днес- 01/08/2018г. Пробвах го – работи! Новата статийка е в прикачения файл. Поздрави! 73! Емил.

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Не се познаваме – аз съм Николай, аз се грижа за сайта и добавям статиите – ще погледна какво съм пропуснал, а тази още днес ще я публикувам!

Благодаря много за статиите, които правиш, всички черпим знания от там!

LZ2NRK, 73

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

Снимка: http://www.rv3bc.narod.ru/Stat/rtx-volna-k.htm

А, здравей Ник! Да, наистина не се познаваме, щото аз не съм активен по сбирките. Малко от по-старата генерация съм, когато лампите залязваха и дойдоха транзисторите. Слушателския си номер LZ2N274 получих на рожденния си ден 22-12-1976 – тогава бях ученик в Електротехникума тук във Варна. Работил съм от градския радиоклуб LZ2KST стария! В последния курс на Техникум Димитър Ганев организирахме радиоклуб на техникума – LZ2KDG. На покрива опънахме дипол за 3,5. Сега стоят само двете тръби. Трансивърът беше правен по схема UW3DI хибридната версия на транзистори и лампи. Имаше и приемник „Волна-К“. Началник на клуба беше преподавателят ни по практика Койчо Вълчев (без инициал). Та той ми постави задачата един ден да разглобя за части една стара съветска военна радиостанция „РБМ“. Да, после разбрах, че това е копие на американска радиостанция. Още си пазя една от двете скални предавки, заедно със скалата.

В Електротехникума учихме като донаборници – бъдещи радисти в Армията и телеграфия. Ръководител ни беше батко Иван Тенев. Та някой от обучаемите го беше питал „В четвъртък ще имаме ли радизъм?!“ Много се смееше на този термин.

Помня, че слушателския му номер LZ2N272 беше с два преди моя. Загубих му после следите. Та тогава си направих първия самоделен зумер за изучаване на телеграфията-телефонен въгленов микрофон, последователно свързан на телефонна слушалка и плоска, суха батерия 4,5V(вече няма такива!). Естествено телеграфният ключ и той беше последователно в схемата. У дома понеже нямаше кой да ми предава на телеграфия аз използвах едно старо, концертно лампово радио „Христо Ботев“, настроено на някой служебен КВ-предавател.

В техникума периодично ни организираха викторини и конкурси за най-бързо сглобяване на някаква схема от рода на транзисторен мултивибратор. Естествено имаше и награди за победителите. Тогава съществуваше някаква организация, някакъв хъс!

Една от любимите книжарници в края на 70-те, та чак до края на 90-те ми беше „Руската“. Беше пълна с техническа литература. Нашите родни не предлагаха такова разнообразие. Някъде около 1978-ма излезе първия превод на американското издание „Наръчник на радиолюбителя-1-ва част“ Следващата година и 2-ра част.Беше голяма радост да видим какво създават и ползват любителите оттатък Атлантика. Т.нар. „Желязна завеса“ си беше наистина такава! Можехме да гледаме какво става на изток, но не и на запад. Това напълно важеше и за техниката.

Във Военното училище в Шумен 5 г. работих от градския клуб LZ2KSK CW/SSB. Участвал съм тогава в Републикански студентски радиомногобои. То сега май няма вече такива. Те включваха в няколко дена състезания по хвърляне на граната в цел (е фалшива!), стрелба с пневматична пушка, „лов на лисици“ в пресечена гориста местност, предаване и приемане на телеграфни радиограми за скорост смесен цифрово/буквен текст. Спане на хотел, зачислен на храна и тъй… Чича ти Кольо (бел.ред LZ2DZ) беше шеф на LZ2KKZ, който се помещаваше в т. нар. блок Сините плочки. Сега са останали само жеретата от антените за К.В. на покрива му. Имаше и клуб на МЕИ-то LZ2KKK, сега се води ТУ. Като офицер от ВВС имам внедрени в армията 12 рационализаторски предложения в областта на радиолокацията. Множество статии в печатни централни технически списания и вестници. Хайде да спирам до тука, че много се разводни работата. Чао за сега, пък все някога можем и да се видим!73!.

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Надявам се, че не се обиждаш като се обръщам така към теб, правя го с много уважение. Дори самата тази кратка биография ще е интересна за публикуване – да се знае от младите. Всичко в интернет остава. Ако дадеш разрешение ще я редактирам и с помощ от бат Кольо малко ще я доразвием.

Сега намерих стартото ти писмо и до час ще го публикувам на сайта.

Ще се радвам да се видим – аз съм от езикова гимназия и нямам много технически познания, но ми е интересно и ще се развивам в тази посока.

Поздрави,
Никото

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

А добър вечер, Ник!
Сега се прибирам от смяна. Моите са по 12 часа. Даже седнах да вечерям и взех та отворих пощата. Благодаря за труда ,който влагаш при подръжката на НАМ-ския сайт! То без мерак и някакви способности нищо не става.

Аз не съм бил от най-активните младежи по онези години. Просто бях ученик. Всяка вечер гледахме да посетим Градския радиоклуб LZ2KST. Чакахме си търпеливо реда за да ни отстъпят стола пред трансивъра UW3DI. Спомням си първата връзка на 3,5 SSB с LZ2KPD-Провадия. Бая ми трепереше от вълнение крака, докато настъпвах педала за предаване. След това започнах и на телеграф и на по-горните бандове. Гледахме и се учихме от батковците. Имаше един Нелко. Беше доста „пекан“. Когато огладнеехме пращахме човек до снек-бара /срещу Валентина/ да донесе модерните за това време „принцеси“, коя със сирене, коя с кашкавал, коя с кайма . Хапване на крак и хайде пак на радиото. Върху покрива на клуба имаше голям двоен квадрат. Сега в града не можеш да видиш такова чудо. После клубът го преместиха на ул. „Аврам Гачев“ над банята. По това време имаше и други известни личности като бат Стефан LZ2SY, бат Кирчо LZ2ZB по-късно заминал в ГДР, а къщата му беше някаде пред ХЕИ-то до самия път,а на покрива жере. Миро Йонов LZ2RR беше тогава студент в МЕИ-то и работеше от тамошната LZ2KKK, а живееше на квартира срещу южния край на църквата св.Петка. Мисля, че по-късно той издаде едно книжле на тема „Любителска SSTV-телевизия“. Участвал съм в изложби на т. нар. ТНТМ /Техническо и Научно Творчество на Младежта/ с електронен телеграфен ключ и „маймунка“ изпълнен на 4 TTL-интегрални схеми. И тъй до 1978 есента.

После отидох да уча в Шумен. Ръководител на дипломната ми работа беше подполковник Петър Милев LZ2PM. Тогава всяка година представяхме Военното училище на студентските радиомногобои. Над града в гората на местността „Кьошковете“ градския клуб си имаше база, където ходихме да тренираме „лов на лисици“. От там през есента на 1983-та ме разпределиха в Бургас и понеже бях военен в режимно поделение забравих за дълги години радиолюбителството. Просто не се разрешаваха лични инициали. И отново 2000-та година реших да се върна към старото хоби. Изпит за 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас и трибуквен инициал.

А иначе редовно излизаха мои публикации в сп. Радио, телевизия, електроника, в сп.Военна техника, сп. Млад конструктор, в-к Направи сам. За съжаление едни мои недобросъвестни квартиранти унищожиха всичките тия събирани печатни материали. Останаха ми обаче пощенските хартиени кореспонденции с редакциите и визитките им.

Ох, да спирам щото стана късно. Във Варна има много колоритни стари радиолюбители с интересни спомени. Може би трябва да се обърнеш към LZ2EI , LZ2WK, LZ4HB , LZ4OQ, LZ2SJ… Всеки е запечатал някакво парче от историята на нашето кротко и хубаво дело.Лека нощ за сега и 73!

04/08/2018

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Записвам 🙂 Малка редакция и ще стане супер статийка. Само след „а къщата му беше“ до „забравих за дълги години“ не излиза при мен – излиза като чертички.

С LZ2EI се чуваме често на LZ0RDP, ти защо не обаждаш там?

Поздрави,
Никото

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

Ник, пращам пак едно и също, но в два различни файла та к’вото се отвори. Има и още интересни спомени от по-близкото минало. Как случайно като си включвах СВ-станцията чух Мартин да вика там. Позивната му беше 15/едно-пет/. Това беше номера на блока му. Аз имах СВ в колата и едно в къщи за връзка, когато съм в движение. Тогава още нямаше мобифони и GSM-и. Събрахме се цяла група от Варна, че и Девня – Димчо (LZ4YT). По това време КРС издаваше лиценз (мисля 208), за да работиш на СВ 27 MHz. Идваха у вас да видят апаратурата и антената ти. После всички тия СиБиДжии си взеха любителски позивни. Марто стана LZ2DTY, Румен – LZ2RIR, Никсъна – LZ2SEX, още двама Ивановци… За това време Марто по-може да разкаже нещо. Защо да му вземам думата?!

Началото на един неорганизиран радиолюбител.

Влечението ми към техниката датира още от съвсем детските ми години, когато майка ми и баща ми ме мъкнеха по екскурзии из страната обикновенно с автобус от службата на баща ми. Интересно ми беше как мигат мигачите на возилото. Сдушвах се с шофьорите и ги питах за това дето мига. Те за да ми задоволят любопитството обикновено ми подаряваха по някоя крушка. Връщайки се в къщи оставах разочарован,че това нещо не мига и дори не свети!

Когато станах 3-ти 4-ти клас/1970-71г./ открих магията на детекторния приемник. Батковци ми казаха да си купя от магазин „Млад техник“ детекторен точков диод от типа Д-9, да взема една телефонна слушалка и ще слушам радио без батерия!!! Направо звучеше за детския ми акъл като магия. Проблемът беше много голям от финансова гледна точка.Тогава този диод имаше цена цели главозамайващи 60 стотинки!Баща ми всяка сутрин ми даваше за закуска баничка или кифла по 10 стотинки. Аз трябваше цяла учебна седмица/6-дневна тогава/ да не ям в голямото междучасие, за да спестя за пустия му диод. Е,купих го. Ми слушалка откъде?! Разглобих домофона и си взех необходимото. Тя слушалката му и до ден днешен виси празна там в антрето на апартамента. Свързах паралелно на слушалката тоя диод, а единият му край опрях /къде ти антена?!/ на водосточната тръба под нашия балкон на първия етаж. О,чудо!
Като екна една музика, новини… Това беше Радио Варна на средни вълни. Е,тогава все още ги имаше тия предаватели. Фитилът вече беше запален и нямаше спиране. Като ученик в 8-ми клас добавих към детектора един НЧ-усилвател с германиев p-n-p транзистор от типа МП… Цялото устройство вкарах в дървена пирографирана кутия за моливи. За да мога да включвам и изключвам устройството турих на кутията бутонно ключе със задържане. За целта лиших детското возило с педали „Москвич“ на по-малкия ми брат от възможността да има нощни светлини.

В Техникума вече си направих и първия приемник с пряко преобразуване със 6 транзистора по схема на Поляков. Работеше само на 80 метра, но беше супер радост. След година повторих схема на предавател, публикуван в сп.“Млад конструктор“. На 3 транзистора. Маломощният беше VFO, средномощният – предусилвател и мощен за крайно стъпало. Имаше си „П-филтър“ глим лампа за индикация на настройката и стрелкови индикатор за тока на стъпалото който изтърбуших от моя стар магнетофон „Унитра МК-122“. Захранваше се с 3 последователно свързани плоски 4,5V батерии.

Ник, за повече информация свържете се с чичо ви Стефан LZ2SY, който сега ремонтира медицинска апаратура. Той бе в клубните дейности от онова време при началник на клуба LZ2KST – Бончев. После, когато заминах за Шумен там дойде едно друго момче – Стоян. До там са ми клубните спомени от  Варна. А, да, забравих да спомена, че началникът на шуменския клуб, който ме прие после се казваше Димов. И той, както и Бончев нямаха инициали, но помагаха с каквото могат.

За сега толкова. Приятна вечер и 73!

Здравей, Емо,

Статийката е вече онлайн

Началото на един неорганизиран радиолюбител.

Надявам се, че ти харесва как е подредено 🙂 Ако има нещо за промяна –
свиркай. Мисля, че ще е тема за разговор на репитъра утре. Дано и
други се инспирират да споделят какво ги е накарало да станат
радиолюбители и как са се развили през годините.

Поздрави,
Никото

Home made RF-Switch 4:1

Често в практиката трябва да комутираме различни антени към една и съща радиостанция. За целта на пазара се намират фабрични превключватели нови и втора ръка, но цените са относително високи за това изделие. С годините те не падат както е с радиостанциите.

Реших сам да си изработя такъв RF-Switch 4:1 за „пет пари”. Да, не става за големи мощности определено, поради използвания руски малогабариен, херметичен ВЧ-галетен превключвател тип П2Г-3 (П2Г-3). Но има други галети, понасящи по-големи мощности.Избор на радиолюбителя. Този според техническите си данни превключва променливотокова мощност до 66 вата. Е, като се има предвид, че няма да превключваме докато предаваме и това, че руснаците винаги имат някакъв запас от резерв на параметрите на своите технически изделия,спокойно можем да работим и до 100 вата.

Аз лично го направих за целите на QRP-станция. Използвана е стандартна пластмасова кутия, купена от магазина, но облепена отвътре с дебело алуминиево фолио, използвано за термична изолация в електрическите фурни. Не тънко фолио за печене!!!

Както се вижда от снимките, връзката между PL-UHF куплунзите и галетата е изпълнена с ПРАВИ позлатени пружиниращи телескопични пинове. Всякакви извивки създават индуктивно съпротивление на ВЧ. Връзката може да стане и с дебел, прав, посребрен проводник.

На единия /обикновено краен/ вход може постоянно да включим еквивалент за калибровка КСВ-мера на станцията/ако има вграден такъв/. На една от снимките се виждат 3 такива еквивалента,издържащи за секунди поне 10-15 вата. 50 ома, КСВ 1,0; 75 ома, КСВ 1,5 ; 100 ома, КСВ 2,0. За QRP дейности е идеално, но за по-големи мощности при калибровката трябва мощноста да се намали до минимум или да се ползува нормален еквивалент!!!

Като всеки фабричен ВЧ-превключвател и този внася определено разсъгласуване в антено-фидерния тракт. Мерен КСВ с електронен КСВ-мер
показа от 1,8 до 54 MHz типичен за тези устройства SWR = 1,1 !



08/2018г. Варна 73! Инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Светеща дръжка за QRP-трансивър ALT-511 /SKY-SDR/


Това е една моя идея, която всеки имащ това радио може да си я осъществи в рамките на час,два след като си набави нужните готови елементи-крепежи,конектори и светлини от съответните магазини.
Това прекрасно малко радио си има всичко освен дръжка за пренасяне, осветяване на лицевия панел и светлинен индикатор за предаване-“ON AIR” “PTT” или “TX”. Приложената схема е съвсем елементарна и може да се използва ако не се свързва външен усилвател на мощност.
Ако светлините са твърде ярки,то може да се свържат последователно на светодиодните матрици по един резистор над 150 ома с мощност 0,25 или 0,5 W.

Старите късовълновици знаят колко е неприятно да слушат забравен трансивър с включен VОХ. Тази силна червена светлина ще нипредпазва да не допускаме тази грешка.
При полева или аварийна работа, когато ползваме акумулатор с малък капацитет тези светлини могат да се изключат от жака 2,5мм. Всяка светлина консумира около 70 mA или при предаване това е 140 mA. Предвиден е и един захранващ жак 5.5 мм за външен автоматичен антена тунер.
Самата дръжка е наклонена напред под 45 градуса спрямо лицевия панел.

02/2018г. Варна инж. Емил Бучков LZ2EMO

Атенюатор -80 dB

В измервателната практика се налага използването на ВЧ-сигнал-генератори. Не винаги обаче изходната амплитуда на сигнала е достатъчно ниска за да се извърши съответното измерване. Някои генератори дори нямат индикатор за изходно ниво.
Предлагам проста схема за решаване на този проблем.Настоящият атенюатор е реализиран на SMD-резистори поради 2 причини. Първо-миниатюризация и второ-този вид елементи са металоокисни, което означава, че са
високочестотни и безиндуктивни поради самата си конструкция.
Използвани са елементи тип 1206 /3,2мм х 1,6мм/ 0,125W до тип 2512 /6,3мм х 3,1мм/ 0,5W. Кутията в която е разположен атенюатора в случая е стандартна пластмасова, закупена от магазина. Вътрешно е екранирана с алуминиево фолио.
При правилен монтаж входното и изходното съпротивление измерено с цифров прибор трябва да е 50,0 ома, а съпротивлението между входа и изхода да е 100,0 ома.
Атенюаторът на практика се включва към сигнал-генератора през тройник. Чрез него може да се измери нивото на ВЧ-сигнала подаван към атенюатора, използвайки ВЧ-сонда с високоомен вход, включена към отклонението. Такава сонда, измерваща напрежението от пик до пик /Vрр/ съм публикувал тук.
Ако искаме примерно да проверим калибровката на S-метъра на КВ-приемник или трансивър трябва на входа му да подадем амплитуда 50 uV за да се отклони измервателният му прибор на S=9. На входа на атенюатора за целта трябва да зададем ниво 10 000 пъти по-високо /+80 dB/ или 500 mV.
При измерване на чувствителността на приемника на трансивър Kenwood TS-850S на диапазон 1,8 MHz „девятката” бе достигната при 49,5 uV.
Да не се забравя,че напрежението измерено през удвоителната детекторна сонда първо трябва да се раздели на 2, а след това за да се получи ефектив ната променливотокова стойност да се умножи по 0,707!
За честоти над 30 MHz нивото на стойностите на S-метъра са редуцирани 10 пъти по стандарт, а „девятката” съответства на 5 uV!

ВНИМАНИЕ! При включване към антенния вход на трансивъри в никакъв случай да не се преминава в режим на предаване, което ще повреди атенюатора.


20/11/2017г. гр.Варна инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Външен високоговорител със скуелч

Доскоро работех с трансивър ICOM 746 PRO, който има една много полезна функция VSC или Voice Squelch Control – Гласов скуелч. Говорителят се включва само тогава, когато в шума се открие някакъв гласов или тонален компонент. Така ненужният и безполезен шум не дразни слуха обременително. Но тъй като сега имам друг трансивър, който няма тази екстра реших да измисля нещо подобно като система и то така, че да се включва външно и да е универсално за всякакви модели трансивъри или комукационни приемници.

Самото устройство, в изключено състояние, действа само като обикновен външен говорител, а когато се включи вече функционира като прагово устройство. На входа е поставен един двуполупериоден ограничител със силициеви диоди. Следва потенциометър задаващ нивото на сработване на скуелча. След удвояване на детектирания сигнал последният се подава на компаратор реализиран с половината от операционния усилвател 082. Избрах него защото този тип могат да се захранват от еднополярен източник. Двата входа получават детектирания сигнал синфазно, което не довежда до промяна в изхода на компаратора. Но понеже към инвертиращия вход имаме включен интегриращ кондензатор 10nF когато освен равномерен шум се появи гласов или тонален компонент то сигналът по инвертиращия вход закъснява спрямо неинвертиращия,която разлика се усилва, а компараторът сработва.

Изходните сигнали се филтрират от резките отскоци чрез кондензатор 22uF и се изправят от Грец-схема, която подава
сигнала към вътрешния светодиод на оптронната двойка 6Н2001. Емитерът на вътрешния фототранзистор заедно със
следващия транзистор 2Т3169С образуват Дарлингтон с голямо усилване по ток. Кондензаторът от 100uF свързан към
краче 4 на оптрона има предназначението меко да включва и изключва релето, като не му се позволява да се задейства от много кратки импулси, а изключването се забавя с оглед при паузите между думите да не се накъсва речта, което би било доста дразнещо.

Нивото на сработване на скуелча се регулира с нискоомния потенциометър 4,7k. Не е избрана умишлено по-висока стойност, за да не се появява паразитен брум по входа на детектора. При постъпване на полезен сигнал светва жълтият светодиод, а релето превключва своите контакти като аудиосигналът от изхода на трансивъра /или приемника/ от
товарния резистор 8 ома 2 вата се комутира към говорителя. Естествено, че прагът на задействане зависи от този потенциометър, но и от потенциометърът за усилване по ниска честота на трансивъра. Станцията която използвам Kenwood TS-850S има собствена скуелч-система, но за съжаление тя НИКОГА не може да сработи на ниските диапазони 1,8 ; 3,5 и 7MHz поради високото ниво на шума, ако не е включен атенюаторът по В.Ч!

Добре е балансиращият потенциометър 150k да се изведе на задната страна на кутията на устройството. Оказа се, че този операционен усилвател има някаква температурна нестабилност която от време на време трябва да се компенсира. Като разгледах топологията на вътрешната му схема видях, че входовете му са изпълнени с P-канални биполярни полеви транзистори което може да е причина за изтичане на гейтови токове към маса. С това си обяснявам и известното температурно разбалансиране.

Цялото устройство е поместено в стандартна пластмасова кутия с размери 148х85х45 мм. Между мембраната на високоговорителя и отворите на лицевата част на кутията е поставен дунапрен. Използван е българският говорител ВК-0634, с който се постига задоволително качество на звука при този обем на кутията. Не се забелязват някакви резонанси, вибрации и реверберации.

Ако някой желае може да изпробва и друг операционен усилвател работещ с еднополярно захранване. Добре е също да е с полеви транзистори на входа си, но изпълнени по MOS – технологията.

28/06/2016 гр.Варна 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Поддръжка паметта за каналите след изключване в трансивър KT-8900D /и други китайски мобилни станции/

Когато е инсталирано радиото в автомобил няма никакъв проблем, поради това че то реално не се изключва от бордовото акумулаторно захранване и при ново включване на дисплея се изобразяват последните канали на които сме го оставили. Проблемът се появява обаче ако използваме станцията в настолен вариант. При всяко ново включване се изписват каналите по реда определен от софтуера, което е много дразнещо защото трябва ръчно да си изкараме каналите, които предпочитаме за работа. За да се избегне това неудобство аз ползвам допълнителен маломощен поддържащ паметта източник-адаптер за 12V. Радиото в изключено състояние консумира около 16 mA. Не е оправдано когато ни няма в къщи големият изправител да остава включен.

Устройството е поместено в малка пластмасова кутийка с изведен двуцветен индикаторен диод. Отстрани има букса моно 3,5мм за включване на адаптора чрез съответния жак. Ако имаме включено главно захранване, но нямаме поддържащото паметта напрежение диодът ще свети червено. Ако главното захранване е изключено но имаме поддържащото напрежение, диодът ще свети зелено. При нормална работа диодът е оранжев.

73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Ватметър HF/VHF 1-200 MHz- 500W

 

Това е една моя радиолюбителска разработка на миниатюрен стрелкови ватметър за мощности до 500 W. Може да се използва реално от 1-200 MHz. Работя с него повече от 10 години и не ми е правил никакви проблеми. Схемата е изключително проста, НО все пак си има тънкости при изпълнението. Примерно, че целият ватметър е побран в лята,алуминиева кутия. Входните резистори са свързани два по два в паралел и двете двойки са сгънати във формата на латинската буква „ U”. Това е направено с цел да се намали паразитната им индуктивност. През двете двойки резистори токът тече в противоположни посоки,с което се изпълнява някаква частична честотна компенсация на индуктивността им.За входни резистори е най-добре да се ползват металослойни, безиндуктивни резистори, но и българските РПМ-2W вършат добра работа.
Това е еднопелупериоден детектор на напрежение,измерващ падът върху съгласуван товар 50 Ома.
Друг „тънък” момент е калибрирането на измервателната скала. Не е нужно да притежаваме специализирана лабораторна техника за калибровка! Това лесно става,когато разполагаме с нисковолтов мрежов,понижаващ трансформатор 50 Hz.
Правим си разчетна таблица от която ясно можем да видим какво еднополупериодно изправено напрежение ще детектираме при 1,2 ,3,4 или 5 W. Все пак трябва да използваме за точно замерване цифров волтметър с висок клас на точност!!!
При всички положения естествено трябва да можем да регулираме входното напрежение постъпващо на диодния детектор/кондензаторът се елиминира при калибровката, защото на 50Hz ще има доста голяма реактивност/. Сигналът го подаваме СЛЕД разделителният кондензатор С1!
Когато вече сме изчислили колко волта ще е напрежението на детектора при еднопътно изправяне за различните мощности,ние си задаваме от лабораторния източник последователно съответстващите напрежения, които предварително сме записали и подредили в таблица. Отбелязваме ги върху бъдещата скала с много остър предмет-да речем игла,което ще ни помогне по-нататък при окончателното и оформяне.
Знаете, че ефективната мощност Peff = (0.707Upeak)^2/R ,където R=50 ома. 0,707.Upeak просто представлява ефективната стойност, измерена от волтметъра на честота 50Hz.
Коефициентът на пропорционалност за останалите 2 диапазона го докарваме с регулировка на тример-потенциометрите. Почваме градуирането от края на скалата- 5W на най-ниския диапазон в посока надолу! Оттам сваляме постепенно подаваните напрежения до нула. Като калиброваме този най-нисък диапазон,другите два вече са лесни,защото са пропорционални на първия.Достатъчно е да подадем при включен втори диапазон напрежението съответстващо на 50W, а с тримерът R10 установяваме стрелката на крайното най-дясно деление върху скалата. Аналогично процедираме при калибровка на диапазон 500W използвайки R8 .Е, не е сложно,но трябва внимание и търпение. Бутонът е въведен за бързо тестване дали няма да забие стрелката на прибора в крайно дясно/грешен диапазон,изключен товар или просто претоварване с мощност по-висока от 500W/. Ключът S1 може въобще да изключи измервателната верига на стрелковата система. Реализираната практическа точност на уреда е в рамките на 5-7%.

 

Успех във всички начинания,73!

02/07/2011 гр.Варна инж. Е. Бучков – LZ2EMO

Импулсно захранване за радиостанции S-350-12 и някои проблеми с него.

Широко известното в цял свят малогабаритно, евтино, ефективно и сравнително надеждно импулсно захранване 12V/29А – 350W, внасяно масово и у нас аз ползвам от време около 2 месеца безпроблемно за захранване на ICOM-746 PRO. Основни производители на въпросния захранващ блок S-350-12 са фирми от Китай и Тайван.
Преобладаващата част от радиолюбителите по света изказват добри впечатления от изделието, като имат определени забележки относно недоброто филтриране на собствените смущаващи сигнали, проявяващи се основно на долните К.В.-диапазони. По англо и рускоезичните НАМ-форуми дори се срещат предложения за редуциране на въпросните QRN- смущения.
Има един друг проблем, който е по-опасен за работоспособността на захранващото устройство и това е статиката създадена по време на БУРИ. Независимо от характерът на тези бури, който могат да са пясъчни, дъждовни или снежни в късовълновите антени се индуцират сравнително плавно нарастващи статични електрически потенциали с положителна или отрицателна полярност според скоростта и честотата на следване поривите на вятъра. Обикновенно говорим за скорости около и над 20 метра в секунда (м/с) . Нека не бъркаме този вид бури с гръмотевичните такива. При последните нарастването на индуцираните в антената на радиостанциите статични потенциали е много по-рязко, а амплитудите са обратно пропорционални на разстоянието до гръмотевичния разряд, което прави често всякакви защити и заземления слабо ефективни или безполезни!
Нека говорим сега за факта, че повечето радиолюбители /руските форуми/ споделят почти едно и също впечатление. Дефектиране на изделието при ПЪРВАТА буря! Проблемът-статичното електричество, породено от триенето във въздуха на песъчинки, прах, сняг или дъждовни капки. При мен проблемът последва точно при една снежна буря. Вятър северен, над 20м/с, сняг и температура -11С. В момента на дефектиране радиостанцията е била изключена, но с включени 2 антени и щепсъл на захранването в контакта ~220V. При опит да я включа тя въобще не се задейства. Светодиодът на захранването на S-350-12 светеше слабо. Измерено напрежение на изхода от 7,5-8V нестабилно, падащо дори и при минимално натоварване. След отваряне корпуса на захранването и замерване се оказа дефектирала интегрална схема на двойния биполярен операционен усилвател U2 – LM-358. Пробив към + VDD в изхода и, поради което вентилаторът- М постоянно въртеше с особен бръмчащ звук. Други радиолюбители констатират, че не само ОУ, но и интегралната схема U1, изпълняваща роля на ШИМ и генератор TL-494 също дефектира. В този случай направете като мен-да премахнете въпросните чипове и на тяхно място да запоите съответните цокли, а в последствие при нужда, след като сте се запасили с резервни ИС, да можете бързо да ги сменяте без запояване. Не забравяйте, че всеки един полупроводников елемент е в състояние да дефектира непредсказуемо при статика . Не се опитвайте да сменяте сдвоените мощни, бързодействащи изправителни диоди с дискретни, отделни такива!!! Натоварването им е голямо и основно те загряват алуминиевото шаси при работа! Сдвоените диоди имат еднакви параметри и еднакво охлаждане, което не може да се осигури с отделни диоди. Имайте предвид, че термисторът задействащ принудителното вентилаторно охлаждане не е свързан механично с алуминиевия корпус, а отчита температурата на въздуха вътре в него.
Аз предлагам да експериментирате най-безболезнено една ценерова защита от статични пренапрежения , използувайки последователно-насрещно свързани ценерови диоди с пробивно напрежение 15-18V. Така диодите ще се отпушват винаги при статика , независимо от нейната полярност над праговото напрежение на ценерите. Едната група диоди ще замасява плюса, а другата минуса на захранването към „земя”. Необходимо е захранването на изправителя да става с трижилен мрежов кабел, осигуряващ фаза/L/, нула/N/ и земя. Това го казвам, тъй като в реални условия радиолюбителите живеещи в панелни блокове , особено на по-горните етажи по никакъв начин не могат да си заземят корпусите на радиоапаратурата в шака чрез класическо заземление изискващо максимално къс и широк/дебел/ проводник към земя. Да не говорим, че с новите PVC-водопроводни тръби не може да използваме и водопроводната мрежа на апартамента за заземление. Единственото свястно и възможно решение е заземителният или занулителният проводници на силовото захранване 220V.
Привеждам схема /трудно се открива в интернет/ на захранването S-350-12, макар тя да е за варианта 24V. На друга схема съм изложил свързването на защитата.

Принципна схема на S-350-12

Ценерова защита.

Сн. 1

Сн. 2

Ограничаване на смущенията създавани от изправителя.
Тъй като на най-ниските диапазони : 160; 80; 40 и 30 метра генерираният в приемника плаващ по честота паразитен шум е твърде силен и дразнещ, аз само с външно включване на 3 кондензатора успях да го редуцирам на слух поне с 30-40%. Между корпус и „минус 12V” свързах два кондензатора в паралел.Единият е керамичен , неполярен – 1 uF/250V ( 400V) и един стирофлексен – 2,2 nF/630V. Между „плюс 12V” и „минус 12V” един стирофлексен кондензатор – 1000 pF/630V. След тази доработка на 30 метровия диапазон и нагоре практически не се усещаше вече никакво смущение.

29-01-2012г. 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

* * *