В публикуваното видео нагледно показвам моя методика за измерване коефициента на скъсяване на фидерните линии.
https://www.youtube.com/watch?v=RBGLZepWVGE
Все пак е необходимо да имаме някакъв точен измервател на импеданса. Методиките са най-различни и се основават на различни принципи. Даже измервателните единици в различните държави са различни. В руската литература параметърът се нарича коефициент на скъсяване и по принцип е единица и над единица. В американската терминология параметърът се нарича скорост на забавяне /velocity factor/ и е единица или по-малко от единица. Може да се дава и в проценти. От единия към другия стандарт се преминава лесно, тъй като стойностите са реципрочни. Има и трети стандарт възприет от 3-4 западни компании, който дава по-различни стойности от нормално възприетите.

04-06-2024г. Варна 73! инж. Емил Бучков LZ2EMO

Във видеото публикувано в Ютуб: https://www.youtube.com/watch?v=L_a3V1Z4Jto
съм показал колко значителни могат да бъдат радиосмущенията предизвикани от усилвателите на USB тонколоните за компютри.
Заради по-ниската консумация и по-малките размери тези усилватели на аудио-сигнала са проектирани да работят в клас D.
Проблемът е обаче в това,ч е при този клас на работа се изпозва широчинно импулсна /PWM/ модулация на правоъгълни сигнали. От теорията е известно, че правоъгълните сигнали създават най-много хармонични съставки поради стръмните си фронтове. Ако продължителността на импулсите е по-кратка това допълнително увеличава хармониците. С други думи ставаме жертва на новите импулсни технологии. Поради тази причина радиоефирът вече не е това, което беше преди няколко десетки години. По-възрастните радиолюбители помнят доброто старо време, когато ефирът беше много по-чист. Тогава на никой не му идваше в главата да майстори QRM-елиминатори, защото нямаше нужда. Сега има маса най-различни кутийки от горните устройства, но всичките са със съмнително по ефективност действие.
Бъдете живи и здрави и 73!

04-06-2024г. Варна инж Емил Бучков LZ2EMO

Това е еднострелкови SWR & Power Meter от 1,8-200 MHz. Като цяло добре работи, но има един недостатък. Когато операторът пипне стъклото /е, то си е пластмаса/ на стрелковата система особено при по-ниска влажност в помещението и сухо време, стрелката в зависимост от поляритета на електростатиката отскача наляво или надясно от началното показание и остава така за доста, наистина доста време.

Това прави невъзможно измерването с прибора.

Този неприятен ефект съм го визуализирал на клип в моят YouTube канал: https://www.youtube.com/watch?v=W37l68JtZcc

Всъщност оказва се, че повечето стрелкови системи в пластмасов корпус имат този недостатък в по-голяма или в по-малка степен. Дори и да натъркате стрелковия индикатор на старите трансивъри от типа Kenwood TS-830 този ефект се проявява макар и в по-слаба форма и за по-кратко време.

Който се дразни от тази неприятност, може да се опита да залепи едно акуратно изрязано антистатично фолио върху стъклото на стрелковата система. Аз самият не мога обаче да гарантирам 100% успех!

Ако решим да погледнем по-оптимистично, сега RS-102 има още една функция – електроскоп!

* * *

23-12-2023г. Варна 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Наскоро се сдобих с VHF Абсорбционен вълномер аналогов тип, работещ от 130 MHz, но всъщност обхватът му достига UHF-диапазона до 460 MHz. Защо производителят го е определил само като VHF прибор аз не знам, но може би поради причината, че на UHF при по-силен сигнал уредът занижава честотното показание, поради ефект на увличане, самовъзбуждане или просто вълномерът от селективен придобива качествата на апериодичен измерител на В.Ч. поле.

От приложените снимки се вижда, че приборът работи като апериодичен индикатор на поле в широк диапазон /в случая 50MHz/.

По корпуса, който е пластмасов няма изведени антени. Сигналите се приемат директно от вградената платка. Стрелковият измерител е разграфен ориентировъчно в децибели. Производителят препоръчва стрелката при измерване на честотата да сочи към стойност „50”.

Паразитното излъчване от оплетката на коаксиалните фидери се фиксира по показания в инструкцията по експлоатация начин. Добрите фидери при добро съгласуване имат най-малко излъчване от оплетката.

Да, имам и джобен честотомер с къса антенка за имерване честоти на предаватели, но той не може да измерва цифрово модулирани пакети сигнали, тъй като изисква постоянна носеща /CW/, независимо дали е приложена AM или FM.

С абсорбционния вълномер независимо от трепкането на стрелката на индикатора достатъчно точно се определя честотата на една DMR станция или дистанционно управление за автоаларма /също импулсно/.

Принципната схема е интересна, като решение. Няма променлив кондензатор в трептящите кръгове, а променлив резистор P3, управляващ висококачествени варикапи.

Преобразувател на батерийното 9V напрежение, работещ на 100kHz го повишава на 24V необходимо за управление капацитета на варикапите.

Калибровката на прибора става така: От Р1 се регулира долния диапазон, за да съответства честотата на положението на копчето на Р3 по скалата. От Р2 се регулира чувствителността, а от тример-кондензатора VC1 се регулира скалата по честота за горния диапазон.

При спадане на батерията до 6V тя трябва да се смени с нова. След измерване да не забравяме да изключим вълномера. Галетата в крайно ляво положение – `off `.

* * *

07-09-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков LZ2EMO
Instruction Manual

Наскоро се сдобих с този прибор за дневно и нощно наблюдение с възможност за правене на снимки или филми, които се записват на вътрешна micro SD карта. Звук не се записва, защото това не е предвидено. Има кабелна връзка към външен компютър. Вградена Li-ION батерия, собствено зарядно устройство. Увеличение Х5 + електронен плавен ZOOM Х5. IR-подсвет при липса на осветление или при слабо такова.

Преди доставката продавачът ме увери в работоспособността на прибора. След получаването му обаче се оказа, че изображението не може да се фокусира, колкото и да се върти обектива. Взех решение да разглобя прибора и го направих. Вътре не видях нещо неизправно. Свалих външния гумен пръстен /маншон/ на обектива и се оказа, че той отвътре обилно е намазан с някаква тънка смазка, поради което при опит за завъртане от оператора свободно си приплъзва върху обектива, без това да променя фокусното разстояние до CCD-видеосензора на камерата.

Старателното избърсване на този лубрикант сложи край на проблема.

Другият проблем е, че батерията според производителя осигурява време за работа от час до час и половина. След това през USB-щатния кабел следва заряд, който трябва да продължи 10 часа, което е доста време. Аз просто вадя батерията,което е лесно и я слагам на интелигентно микропроцесорно бързо зарядно устройство за Ni Cd / Ni MH / Li-ION елементи. Зарядът на този тип батерии (3,7V 800mA/h) става за не повече от час и половина. И да не се забравя, че при включен инфрачервен подсвет батерията се изразходва по-бързо!

Докато този прибор беше разглобен пред мен, разбрах, че белият светодиод в предната част на камерата е с отрязани изводи и е несвързан със схемата. Технологично решение от китайска страна за запълване на свободен отвор в корпуса.

* * *

07-09-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков LZ2EMO

Преди десетина години си бях закупил този битов мултифункционален измервател, но когато ми потрябва наскоро се оказа, че няма индикация на дисплея. След като го отворих и замерих оригиналната Ni-MH акумулаторна батерия 3,6V/40 mA/h се оказа, че напрежението и след заряд не може да се вдигне над 2,7V. Тъй като имах стари излязли от употреба телефонни Li-ion батерии, които са с доста спаднал капацитет, но достатъчно висок за захранване на въпросното устройство направих замяна. Разпоих старата батерия, запоих „новата” с удължаващи проводници към платката на прибора. Подходящи са батерии тип BL-5C 1020mA/3,7V или подобни, дори и малко с по-голям размер, тъй като във вътрешността на прибора има достатъчно свободно място.

Освен, че устройството измерва мрежовото напрежение, токът на консумация, мощността, стойности на енергията по тарифи 1 и 2, има и измервател на фактора на мощността, който се дава с 2 цифри в проценти от 0-100, което според мен от техническа гледна точка е неправилно, тъй като реактивната мощност се дефинира с косинус фи, който е между 0-1,0. Колкото този показател е по-близо до единица, толкова качественият фактор е по-добър, а загубите от реактивната енергия са по-малки. Реалните професионални уреди измерващи фактора на мощността показват и знакът на косинус фи + или – по който се определя дали товарът е капацитивен или индуктивен.

Приложени са и няколко снимки на отворения прибор.

16-07-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Тези дни имаше предупреждение за много силна геомагнитна буря, но тя не се оказа чак толкова опасна. Явно потоците изхвърлени от слънцето частици не достигнаха точно до Земята според предварителните изчисления, а малко се поразминаха с нея. Имахме висок планетарен индекс Кр-около 5 от 9.

Все пак аз реших да си направя експеримент и да видя как ще реагира моят импровизиран магнитометър /електронен компас/ описан в една от предходните ми публикации в Ютуб https://www.youtube.com/watch?v=wwNmdYgWWmU и на https://varnahamradio.com/ac-dc-%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%89%D0%B8-%D1%81-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B8%D0%BA-%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D0%BA/

Това видео е направено в относително несмутена геомагнитна обстановка. Вижда се колебанието на показанието върху дисплея,че не е повече от +0,02 ампера DC.

Видеозаписът от тази вечер 13 май обаче показва едно неспокойно поведение на амперметъра,който преди измерване съм нулирал. Показанията непрекъснато се сменят от минус 0,02 до плюс 0,05 A/DC, дължащо се на колебанията на земното магнитно поле при срещата му с потоците слънчева маса. Тези дни е забелязана и по-активна полярна Аврора наблюдавана и в по умерените географски ширини.

Теоретично нормалната магнитна индукция на земното поле е от 30 до 60 uT /микротесла/ или 0,3-0,6 G /Гауса/. В литературата се срещат различни термини за големината на магнитното поле.Сила,интензитет,маг.индукция. В разноезичните източници са възприети различни термини. Сила на маг.поле H [A/m] ,B [T].

Индукцията е векторна величина т.е. има и посока освен големина.Това се вижда от видеото,когато поднасям малък магнит около датчика на амперметъра.Знакът „минус” ту се появява,ту изчезва.

Земното магнитно поле ни предпазва от вредното слънчево въздействие и вредните космически лъчи,като улавя тази вредна маса.Човек в кръвта си съдържа хемоглобин и железни съединения,които взаимодействат със земното поле.Поради тази причина някои хора в по-напреднала възраст или с хронични заболявания усещат неприятно такива магнитни бури.Електротехническите силови и електронните слаботокови системи също са чувствителни към слънчевите изригвания.Комуникациите използващи радиовълни също са много уязвими.

Видеото от 13-05-2023г. в моя Ютуб канал е тук:

Improvised magnetometer during a severe geomagnetic storm.

https://www.youtube.com/watch?v=nlMJAWNxaq8

Използувани материали:

http://data.niggg.bas.bg/kp_for/kp_mod_bg.php

http://www.heliotaraxy.com/

http://heliotaraxy.com/SpW-Help/SA_Level.html

http://www.heliotaraxy.com/SpW-Help/GeomagneticActivity&Indexes.html

* * *

13-05-2023г. гр.Варна инж.Емил Бучков

Преди доста години забелязах, че кухненската ми дигитална везна SF-400 реагира на високочестотно излъчване и то от значително голямо разстояние, като показанията върху дисплея и зависят правопропорционално от мощността на излъчвателя и обратнопропорционално от разстоянието до него. Тъй като везната няма антена тя приема сигналите през пластмасовия си корпус посредством монтажните проводници свързващи тензометричния датчик за тегло с останалата част от схемата. Везната е в оригиналния си вид и вътрешно не съм правил никакви промени и доработки. Ако полето е прекалено силно за нея, то на дисплея се изписват няколко букви „Е” /от ERROR/.

Чувствителността е наистина забележителна. При мощност на излъчване от радиостанцията ми DJ-G5 на само 100 mW /VHF/UHF/ дисплеят реагира от поне 4 метра, а при 5 W просто не мога да го измеря, поради липса на толкова големи помещения в дома ми 

При включване везната се самонулира, но ако и променяме положението в пространството поради промяна вектора на теглото спрямо земята, то и дисплеят ще показва някакви начални показания различни от нула. Тогава ръчно натискаме бутон „ZERO” за нулиране.

О, не че нямам фабрични или произведени от мен сензори за ВЧ, но ако един начинаещ да речем радиолюбител няма такива под ръка, то може набързо да импровизира с посочения кухненски атрибут, за да провери дали излъчва неговата носима радиостанция.

Има приложен кратък видеоматериал:

Kitchen scale like a RF-sensor 

https://youtu.be/NahVQ2kSo1c 

Ще се радвам, ако съм бил мъничко полезен за някого!

Успех и 73!

05-05-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков – LZ2EMO

* * *

Наскоро ми дойде една идея в главата дали не мога да използвам AC/DC-амперклещи за компас. Определено, евтините АС – амперклещи не стават за тази работа, понеже работят на друг принцип и не са в състояние да измерват постоянно магнитно поле. Датчикът им е на трансформаторен принцип и е пригоден само за променлив ток. В AC/DC-амперклещите датчикът е полупроводников елемент на Хол, който реагира на постоянно или променливо магнитно поле. В случая ни интересува постоянното магнитно поле.

За датчик реших да използвам феритна пръчка от материал с магнитна проницаемост поне u=1000 и нагоре. Това е магнитно-мек материал, който не се намагнитва. Магнитно-твърдите материали след прилагане на постоянно магнитно поле остават намагнитени. Те в случая не са подходящи за датчици.

Установих, че феритната пръчка трябва да е перпендикулярна на земното магнитно поле, т.е. да е вертикално спрямо земята.

В материала съм приложил видео от което всичко се вижда.

https://www.youtube.com/watch?v=wwNmdYgWWmU

Преди измерване амперклещите се включват в режим A–DC /постоянен ток/.

Следва НУЛИРАНЕ /ZERO/ от съответния бутон! Показанието трябва да стане 0,000!

След тази операция поставяме феритната пръчка между накрайниците на амперклещите вертикално спрямо земята. Защипваме я на върха на скобите.

Проверяваме с обикновен компас посоката на север, а и точно в този азимут показанията на дисплея трябва да са нули. При завъртане на амперклещите в хоризонтална плоскост показанията се променят, както и знакът на полярността.

„ _ „ .

Е,да,този експеримент не става за точни измервания, но сравнително много точно може да ни покаже магнитния север.

Феритни пръчки могат да се вземат от стари дълго /средновълнови битови радиоприемници.

Използвани източници:

https://www.kew-ltd.co.jp/en/support/mame/detail.php?id=60

https://www.fluke.com/en/learn/blog/clamps/abcs-of-clamp-meters

* * *

Успех! 73!

28-04-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков-LZ2EMO

В радиолюбителската си практика ние използваме радиовълни, които обаче са с определена поляризация. По правило с каквато поляризация излъчваме то и с такава трябва да приемаме. Ако това условие не е изпълнено рискуваме да приемаме кореспондента с много слаб сигнал или въобще да не го приемаме.

В УКВ обхватите нещата са по-осезаеми .На симплекс се ползува хоризонтална поляризация, а за работа през репитри – вертикална.

При работа през луната /ЕМЕ/ обаче има един ефект, който трябва да се отчита. Отражението от сферични обекти завърта поляризацията на обратно. Такъв обект е луната. В радиолокацията този ефект се използва за потискане на отразения от облаците сигнал, който е вреден и дава засвети върху радарния екран, скриващи отразените от цели сигнали. Поради тази причина радарите имат вградени във вълноводите /2,5-3,5 GHz/ феритни фазовъртящи системи. По този начин вертикално поляризираните вълни се завъртат и се получава от кръгова до елиптична поляризация в зависимост от степента на активиране на тези фазовъртящи феритни системи. Облаците по теория се разглеждат като множество капки вода със сферична форма. Оттам и отраженията от облаци променя поляризацията, която операторът компенсира регулирайки тока през фазовъртящите феритни системи. При този вид защита обаче се губи и част от полезния сигнал с до 40% и се свива далечината на откриване на целите.

Визуализацията на радиовълните е трудна работа, но нека направим аналогия между радиовълните и оптическите вълни, които СЪЩО са радиовълни, подчиняващи се на едни и същи физически закони! И при тях има ефекти на поляризация, рефракция, дифракция, пречупване, отражение и т.н.

Всяка вълна има два компонента – електрическа съставна и магнитна такава, разположени перпендикулярно една на друга. Електрическата компонента определя поляризацията на вълната.

В настоящия материал се опитвам да визуализирам ефектите на поляризация чрез светлинни вълни. Тука няма да обяснявам подробности относно поляризационните филтри, течнокристалните LCD дисплеи, кохерентните поляризирани лазерни лъчи.

Само проста и най-нагледна визуализация.

Според радиолюбителски сайтове завъртане на поляризацията с 27 градуса се равнява на 1 dB загуби на отразен от луната сигнал, което не е малко. Завъртане на +/- 45 градуса дава 3dB затихване. Тези подробности ги има с графики в приложените файлове. Завъртане на поляризацията може да стане и от самата йоносфера допълнително. Говорим тук само за УКВ, тъй като късите вълни по принцип не могат да преминават през йоносферата.

Използувани материали:

1. Polarization and „One-way“ EME Propagation – http://www.ifwtech.co.uk/g3sek/eme/pol4.htm
2. Light Waves and Color – Lesson 1 – How Do We Know Light is a Wave? – https://www.physicsclassroom.com/class/light/Lesson-1/Polarization
3. Поляризацията – https://carioptics.com/polarization
4. „Полароид” – https://bg.wikipedia.org/wiki/Полароид

* * *

02-04-2023г. Варна инж. Емил Бучков-LZ2EMO

[Show slideshow]