Бел. ред: Публикуваме (почти без редакция, подчертаването е от редактора) кореспондецията между младия и зелен радиолюбител, който поддържа сайта, и „старото куче“ LZ2EMO, който освен опит в хобито има и солидна бройка статии в сайта varnahamradio.com. Надяваме се, че този разказ от първо лице ще ви върне назад в годините с усмивка, а защо не и да Ви провокира да напишете Вашите спомени и да ни ги изпратите за публикуване? Приятно четене!

 

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

Бат Кольо предното, което пуснах преди повече от месец, не излезе на сайта. Сега пускам друго нещо, което завърших днес- 01/08/2018г. Пробвах го – работи! Новата статийка е в прикачения файл. Поздрави! 73! Емил.

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Не се познаваме – аз съм Николай, аз се грижа за сайта и добавям статиите – ще погледна какво съм пропуснал, а тази още днес ще я публикувам!

Благодаря много за статиите, които правиш, всички черпим знания от там!

LZ2NRK, 73

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

А, здравей Ник! Да, наистина не се познаваме, щото аз не съм активен по сбирките. Малко от по-старата генерация съм, когато лампите залязваха и дойдоха транзисторите. Слушателския си номер LZ2N274 получих на рожденния си ден 22-12-1976 – тогава бях ученик в Електротехникума тук във Варна. Работил съм от градския радиоклуб LZ2KST стария! В последния курс на Техникум Димитър Ганев организирахме радиоклуб на техникума – LZ2KDG. На покрива опънахме дипол за 3,5. Сега стоят само двете тръби. Трансивърът беше правен по схема UW3DI хибридната версия на транзистори и лампи. Имаше и приемник „Волна-К“. Началник на клуба беше преподавателят ни по практика Койчо Вълчев (без инициал). Та той ми постави задачата един ден да разглобя за части една стара съветска военна радиостанция „РБМ“. Да, после разбрах, че това е копие на американска радиостанция. Още си пазя една от двете скални предавки, заедно със скалата.

В Електротехникума учихме като донаборници – бъдещи радисти в Армията и телеграфия. Ръководител ни беше батко Иван Тенев. Та някой от обучаемите го беше питал „В четвъртък ще имаме ли радизъм?!“ Много се смееше на този термин.

Помня, че слушателския му номер LZ2N272 беше с два преди моя. Загубих му после следите. Та тогава си направих първия самоделен зумер за изучаване на телеграфията-телефонен въгленов микрофон, последователно свързан на телефонна слушалка и плоска, суха батерия 4,5V(вече няма такива!). Естествено телеграфният ключ и той беше последователно в схемата. У дома понеже нямаше кой да ми предава на телеграфия аз използвах едно старо, концертно лампово радио „Христо Ботев“, настроено на някой служебен КВ-предавател.

В техникума периодично ни организираха викторини и конкурси за най-бързо сглобяване на някаква схема от рода на транзисторен мултивибратор. Естествено имаше и награди за победителите. Тогава съществуваше някаква организация, някакъв хъс!

Една от любимите книжарници в края на 70-те, та чак до края на 90-те ми беше „Руската“. Беше пълна с техническа литература. Нашите родни не предлагаха такова разнообразие. Някъде около 1978-ма излезе първия превод на американското издание „Наръчник на радиолюбителя-1-ва част“ Следващата година и 2-ра част.Беше голяма радост да видим какво създават и ползват любителите оттатък Атлантика. Т.нар. „Желязна завеса“ си беше наистина такава! Можехме да гледаме какво става на изток, но не и на запад. Това напълно важеше и за техниката.

Във Военното училище в Шумен 5 г. работих от градския клуб LZ2KSK CW/SSB. Участвал съм тогава в Републикански студентски радиомногобои. То сега май няма вече такива. Те включваха в няколко дена състезания по хвърляне на граната в цел (е фалшива!), стрелба с пневматична пушка, „лов на лисици“ в пресечена гориста местност, предаване и приемане на телеграфни радиограми за скорост смесен цифрово/буквен текст. Спане на хотел, зачислен на храна и тъй… Чича ти Кольо (бел.ред LZ2DZ) беше шеф на LZ2KKZ, който се помещаваше в т. нар. блок Сините плочки. Сега са останали само жеретата от антените за К.В. на покрива му. Имаше и клуб на МЕИ-то LZ2KKK, сега се води ТУ. Като офицер от ВВС имам внедрени в армията 12 рационализаторски предложения в областта на радиолокацията. Множество статии в печатни централни технически списания и вестници. Хайде да спирам до тука, че много се разводни работата. Чао за сега, пък все някога можем и да се видим!73!.

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Надявам се, че не се обиждаш като се обръщам така към теб, правя го с много уважение. Дори самата тази кратка биография ще е интересна за публикуване – да се знае от младите. Всичко в интернет остава. Ако дадеш разрешение ще я редактирам и с помощ от бат Кольо малко ще я доразвием.

Сега намерих стартото ти писмо и до час ще го публикувам на сайта.

Ще се радвам да се видим – аз съм от езикова гимназия и нямам много технически познания, но ми е интересно и ще се развивам в тази посока.

Поздрави,
Никото

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

А добър вечер, Ник!
Сега се прибирам от смяна. Моите са по 12 часа. Даже седнах да вечерям и взех та отворих пощата. Благодаря за труда ,който влагаш при подръжката на НАМ-ския сайт! То без мерак и някакви способности нищо не става.

Аз не съм бил от най-активните младежи по онези години. Просто бях ученик. Всяка вечер гледахме да посетим Градския радиоклуб LZ2KST. Чакахме си търпеливо реда за да ни отстъпят стола пред трансивъра UW3DI. Спомням си първата връзка на 3,5 SSB с LZ2KPD-Провадия. Бая ми трепереше от вълнение крака, докато настъпвах педала за предаване. След това започнах и на телеграф и на по-горните бандове. Гледахме и се учихме от батковците. Имаше един Нелко. Беше доста „пекан“. Когато огладнеехме пращахме човек до снек-бара /срещу Валентина/ да донесе модерните за това време „принцеси“, коя със сирене, коя с кашкавал, коя с кайма . Хапване на крак и хайде пак на радиото. Върху покрива на клуба имаше голям двоен квадрат. Сега в града не можеш да видиш такова чудо. После клубът го преместиха на ул. „Аврам Гачев“ над банята. По това време имаше и други известни личности като бат Стефан LZ2SY, бат Кирчо LZ2ZB по-късно заминал в ГДР, а къщата му беше някаде пред ХЕИ-то до самия път,а на покрива жере. Миро Йонов LZ2RR беше тогава студент в МЕИ-то и работеше от тамошната LZ2KKK, а живееше на квартира срещу южния край на църквата св.Петка. Мисля, че по-късно той издаде едно книжле на тема „Любителска SSTV-телевизия“. Участвал съм в изложби на т. нар. ТНТМ /Техническо и Научно Творчество на Младежта/ с електронен телеграфен ключ и „маймунка“ изпълнен на 4 TTL-интегрални схеми. И тъй до 1978 есента.

После отидох да уча в Шумен. Ръководител на дипломната ми работа беше подполковник Петър Милев LZ2PM. Тогава всяка година представяхме Военното училище на студентските радиомногобои. Над града в гората на местността „Кьошковете“ градския клуб си имаше база, където ходихме да тренираме „лов на лисици“. От там през есента на 1983-та ме разпределиха в Бургас и понеже бях военен в режимно поделение забравих за дълги години радиолюбителството. Просто не се разрешаваха лични инициали. И отново 2000-та година реших да се върна към старото хоби. Изпит за 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас и трибуквен инициал.

А иначе редовно излизаха мои публикации в сп. Радио, телевизия, електроника, в сп.Военна техника, сп. Млад конструктор, в-к Направи сам. За съжаление едни мои недобросъвестни квартиранти унищожиха всичките тия събирани печатни материали. Останаха ми обаче пощенските хартиени кореспонденции с редакциите и визитките им.

Ох, да спирам щото стана късно. Във Варна има много колоритни стари радиолюбители с интересни спомени. Може би трябва да се обърнеш към LZ2EI , LZ2WK, LZ4HB , LZ4OQ, LZ2SJ… Всеки е запечатал някакво парче от историята на нашето кротко и хубаво дело.Лека нощ за сега и 73!

04/08/2018

info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO

Здравей, Емо,

Записвам 🙂 Малка редакция и ще стане супер статийка. Само след „а къщата му беше“ до „забравих за дълги години“ не излиза при мен – излиза като чертички.

С LZ2EI се чуваме често на LZ0RDP, ти защо не обаждаш там?

Поздрави,
Никото

LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com

Ник, пращам пак едно и също, но в два различни файла та к’вото се отвори. Има и още интересни спомени от по-близкото минало. Как случайно като си включвах СВ-станцията чух Мартин да вика там. Позивната му беше 15/едно-пет/. Това беше номера на блока му. Аз имах СВ в колата и едно в къщи за връзка, когато съм в движение. Тогава още нямаше мобифони и GSM-и. Събрахме се цяла група от Варна, че и Девня – Димчо (LZ4YT). По това време КРС издаваше лиценз (мисля 208), за да работиш на СВ 27 MHz. Идваха у вас да видят апаратурата и антената ти. После всички тия СиБиДжии си взеха любителски позивни. Марто стана LZ2DTY, Румен – LZ2RIR, Никсъна – LZ2SEX, още двама Ивановци… За това време Марто по-може да разкаже нещо. Защо да му вземам думата?!

Началото на един неорганизиран радиолюбител.

Влечението ми към техниката датира още от съвсем детските ми години, когато майка ми и баща ми ме мъкнеха по екскурзии из страната обикновенно с автобус от службата на баща ми. Интересно ми беше как мигат мигачите на возилото. Сдушвах се с шофьорите и ги питах за това дето мига. Те за да ми задоволят любопитството обикновено ми подаряваха по някоя крушка. Връщайки се в къщи оставах разочарован,че това нещо не мига и дори не свети!

Когато станах 3-ти 4-ти клас/1970-71г./ открих магията на детекторния приемник. Батковци ми казаха да си купя от магазин „Млад техник“ детекторен точков диод от типа Д-9, да взема една телефонна слушалка и ще слушам радио без батерия!!! Направо звучеше за детския ми акъл като магия. Проблемът беше много голям от финансова гледна точка.Тогава този диод имаше цена цели главозамайващи 60 стотинки!Баща ми всяка сутрин ми даваше за закуска баничка или кифла по 10 стотинки. Аз трябваше цяла учебна седмица/6-дневна тогава/ да не ям в голямото междучасие, за да спестя за пустия му диод. Е,купих го. Ми слушалка откъде?! Разглобих домофона и си взех необходимото. Тя слушалката му и до ден днешен виси празна там в антрето на апартамента. Свързах паралелно на слушалката тоя диод, а единият му край опрях /къде ти антена?!/ на водосточната тръба под нашия балкон на първия етаж. О,чудо!
Като екна една музика, новини… Това беше Радио Варна на средни вълни. Е,тогава все още ги имаше тия предаватели. Фитилът вече беше запален и нямаше спиране. Като ученик в 8-ми клас добавих към детектора един НЧ-усилвател с германиев p-n-p транзистор от типа МП… Цялото устройство вкарах в дървена пирографирана кутия за моливи. За да мога да включвам и изключвам устройството турих на кутията бутонно ключе със задържане. За целта лиших детското возило с педали „Москвич“ на по-малкия ми брат от възможността да има нощни светлини.

В Техникума вече си направих и първия приемник с пряко преобразуване със 6 транзистора по схема на Поляков. Работеше само на 80 метра, но беше супер радост. След година повторих схема на предавател, публикуван в сп.“Млад конструктор“. На 3 транзистора. Маломощният беше VFO, средномощният – предусилвател и мощен за крайно стъпало. Имаше си „П-филтър“ глим лампа за индикация на настройката и стрелкови индикатор за тока на стъпалото който изтърбуших от моя стар магнетофон „Унитра МК-122“. Захранваше се с 3 последователно свързани плоски 4,5V батерии.

Ник, за повече информация свържете се с чичо ви Стефан LZ2SY, който сега ремонтира медицинска апаратура. Той бе в клубните дейности от онова време при началник на клуба LZ2KST – Бончев. После, когато заминах за Шумен там дойде едно друго момче – Стоян. До там са ми клубните спомени от  Варна. А, да, забравих да спомена, че началникът на шуменския клуб, който ме прие после се казваше Димов. И той, както и Бончев нямаха инициали, но помагаха с каквото могат.

За сега толкова. Приятна вечер и 73!

Здравей, Емо,

Статийката е вече онлайн

Началото на един неорганизиран радиолюбител.

Надявам се, че ти харесва как е подредено 🙂 Ако има нещо за промяна –
свиркай. Мисля, че ще е тема за разговор на репитъра утре. Дано и
други се инспирират да споделят какво ги е накарало да станат
радиолюбители и как са се развили през годините.

Поздрави,
Никото