Когато е инсталирано радиото в автомобил няма никакъв проблем, поради това че то реално не се изключва от бордовото акумулаторно захранване и при ново включване на дисплея се изобразяват последните канали на които сме го оставили. Проблемът се появява обаче ако използваме станцията в настолен вариант. При всяко ново включване се изписват каналите по реда определен от софтуера, което е много дразнещо защото трябва ръчно да си изкараме каналите, които предпочитаме за работа. За да се избегне това неудобство аз ползвам допълнителен маломощен поддържащ паметта източник-адаптер за 12V. Радиото в изключено състояние консумира около 16 mA. Не е оправдано когато ни няма в къщи големият изправител да остава включен.

Устройството е поместено в малка пластмасова кутийка с изведен двуцветен индикаторен диод. Отстрани има букса моно 3,5мм за включване на адаптора чрез съответния жак. Ако имаме включено главно захранване, но нямаме поддържащото паметта напрежение диодът ще свети червено. Ако главното захранване е изключено но имаме поддържащото напрежение, диодът ще свети зелено. При нормална работа диодът е оранжев.

73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Широко известното в цял свят малогабаритно, евтино, ефективно и сравнително надеждно импулсно захранване 12V/29А – 350W, внасяно масово и у нас аз ползвам от време около 2 месеца безпроблемно за захранване на ICOM-746 PRO. Основни производители на въпросния захранващ блок S-350-12 са фирми от Китай и Тайван.
Преобладаващата част от радиолюбителите по света изказват добри впечатления от изделието, като имат определени забележки относно недоброто филтриране на собствените смущаващи сигнали, проявяващи се основно на долните К.В.-диапазони. По англо и рускоезичните НАМ-форуми дори се срещат предложения за редуциране на въпросните QRN- смущения.
Има един друг проблем, който е по-опасен за работоспособността на захранващото устройство и това е статиката създадена по време на БУРИ. Независимо от характерът на тези бури, който могат да са пясъчни, дъждовни или снежни в късовълновите антени се индуцират сравнително плавно нарастващи статични електрически потенциали с положителна или отрицателна полярност според скоростта и честотата на следване поривите на вятъра. Обикновенно говорим за скорости около и над 20 метра в секунда (м/с) . Нека не бъркаме този вид бури с гръмотевичните такива. При последните нарастването на индуцираните в антената на радиостанциите статични потенциали е много по-рязко, а амплитудите са обратно пропорционални на разстоянието до гръмотевичния разряд, което прави често всякакви защити и заземления слабо ефективни или безполезни!
Нека говорим сега за факта, че повечето радиолюбители /руските форуми/ споделят почти едно и също впечатление. Дефектиране на изделието при ПЪРВАТА буря! Проблемът-статичното електричество, породено от триенето във въздуха на песъчинки, прах, сняг или дъждовни капки. При мен проблемът последва точно при една снежна буря. Вятър северен, над 20м/с, сняг и температура -11С. В момента на дефектиране радиостанцията е била изключена, но с включени 2 антени и щепсъл на захранването в контакта ~220V. При опит да я включа тя въобще не се задейства. Светодиодът на захранването на S-350-12 светеше слабо. Измерено напрежение на изхода от 7,5-8V нестабилно, падащо дори и при минимално натоварване. След отваряне корпуса на захранването и замерване се оказа дефектирала интегрална схема на двойния биполярен операционен усилвател U2 – LM-358. Пробив към + VDD в изхода и, поради което вентилаторът- М постоянно въртеше с особен бръмчащ звук. Други радиолюбители констатират, че не само ОУ, но и интегралната схема U1, изпълняваща роля на ШИМ и генератор TL-494 също дефектира. В този случай направете като мен-да премахнете въпросните чипове и на тяхно място да запоите съответните цокли, а в последствие при нужда, след като сте се запасили с резервни ИС, да можете бързо да ги сменяте без запояване. Не забравяйте, че всеки един полупроводников елемент е в състояние да дефектира непредсказуемо при статика . Не се опитвайте да сменяте сдвоените мощни, бързодействащи изправителни диоди с дискретни, отделни такива!!! Натоварването им е голямо и основно те загряват алуминиевото шаси при работа! Сдвоените диоди имат еднакви параметри и еднакво охлаждане, което не може да се осигури с отделни диоди. Имайте предвид, че термисторът задействащ принудителното вентилаторно охлаждане не е свързан механично с алуминиевия корпус, а отчита температурата на въздуха вътре в него.
Аз предлагам да експериментирате най-безболезнено една ценерова защита от статични пренапрежения , използувайки последователно-насрещно свързани ценерови диоди с пробивно напрежение 15-18V. Така диодите ще се отпушват винаги при статика , независимо от нейната полярност над праговото напрежение на ценерите. Едната група диоди ще замасява плюса, а другата минуса на захранването към „земя”. Необходимо е захранването на изправителя да става с трижилен мрежов кабел, осигуряващ фаза/L/, нула/N/ и земя. Това го казвам, тъй като в реални условия радиолюбителите живеещи в панелни блокове , особено на по-горните етажи по никакъв начин не могат да си заземят корпусите на радиоапаратурата в шака чрез класическо заземление изискващо максимално къс и широк/дебел/ проводник към земя. Да не говорим, че с новите PVC-водопроводни тръби не може да използваме и водопроводната мрежа на апартамента за заземление. Единственото свястно и възможно решение е заземителният или занулителният проводници на силовото захранване 220V.
Привеждам схема /трудно се открива в интернет/ на захранването S-350-12, макар тя да е за варианта 24V. На друга схема съм изложил свързването на защитата.

Принципна схема на S-350-12

Ценерова защита.

Сн. 1

Сн. 2

Ограничаване на смущенията създавани от изправителя.
Тъй като на най-ниските диапазони : 160; 80; 40 и 30 метра генерираният в приемника плаващ по честота паразитен шум е твърде силен и дразнещ, аз само с външно включване на 3 кондензатора успях да го редуцирам на слух поне с 30-40%. Между корпус и „минус 12V” свързах два кондензатора в паралел.Единият е керамичен , неполярен – 1 uF/250V ( 400V) и един стирофлексен – 2,2 nF/630V. Между „плюс 12V” и „минус 12V” един стирофлексен кондензатор – 1000 pF/630V. След тази доработка на 30 метровия диапазон и нагоре практически не се усещаше вече никакво смущение.

29-01-2012г. 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

* * *

Предложената от мен сонда – детектор на двойна амплитуда или Up-p е нещо много необходимо на всеки, който се занимава с конструиране или ремонт на КВ и УКВ апаратура. Хем просто като устройство, хем върши и добра работа. С тази сонда, ако не разполагате с високочестотен ватметър, може също спокойно да си измервате мощности на предаватели, ако те разбира се работят върху съгласуван товар, да речем стандартно-50 ома. Естествено трябва да ви са познати и електрическите зависимости от електротехниката. Ефективната мощност върху товар 50 ома се изразва така:

P eff = 0.707 *Up-p^2 / 4*R . При R=50 ома товар знаменателят в дробта става 200 ;

P eff = 0.707*Up-p^2 / 200 . Знакът ^ означава повдиганато в степен , в случая – втора.

Четворката в знаменателя се получава поради факта, че ние измерваме удвоената пикова амплитуда на напрежението! За да получим реална стойност на мощността делим на 2, но понеже квадратът се отнася и за знаменателя по отношение на напрежението, така оттам получаваме четворката. Тя умножена по 50 ома дава числото 200.

Умножавайки целия резултат с константата 0,707 от пиковата мощност получаваме ефективната и стойност – т.е. P eff.

Схемата е изпълнена като детектор-удвоител на напрежението със „закрит вход”. Казва се „закрит” заради разделителния кондензатор, спиращ постоянния ток на входа. Той играе и ролята на автоматично преднапрежение за диодите VD1 и VD2. Когато детекторът няма разделителен кондензатор се казва, че това е детектор от „открит” тип.

Кондензаторите са дискови-керамични от типа ККрД – българско производство. Диодите са руски Д2Е – високочестотни и за сравнително високо обратно напрежение /напрежение на пробив/. Нисконапреженови В.Ч. диоди тука НЕ СА ПОДХОДЯЩИ по разбираеми причини! R1 и R2 са ограничаващи тока през диодите, тъй като цифровият прибор на изхода погрешно може да е включен не като високоомен волтмер, а като низкоомен ампермер, което ще доведе до дефектация на диодите. Сондата е изработена от месингова тръбичка, с подходящи профилно изработени на струг запушващи втулки отпред и отзад, направени от изолационен материал – текстолит, ебонит, плексиглас или да речем тефлон. Схемата е изпълнена на миниатюрна платка, която е снабдена с подходящи дъгообразни медни, посребрени пружиниращи контакти, които имат за цел да предават по-добре нулевия потенциал между външния корпус и платката с елементите.

Вътрешен изглед – страна фолио.

Изглед – страна елементи.

Изглед платка с елементи – профил .

Изглед в затворено, работно състояние .

Отляво е крокодилът за заземление.Свързващият проводник между крокодила и корпуса на сондата е максимално къс, за да не се създават излишни паразитни индуктивности при измерването, което пък да доведе до грешки при измерването на по – високите диапазони. Свързващият кабел трябва да е сравнително тънък, гъвкав и с добра В.Ч. екранировка. Подходящ е RG-174 или подобен. На другия край на кабела поставяме два банан-щекера за връзка със цифров измервателен прибор .

С тази сонда работя от 1994г. безпроблемно.

* * *

13/07/2011г. гр.Варна Успех и 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO .