Author: LZ2EMO

Светеща дръжка за QRP-трансивър ALT-511 /SKY-SDR/

Posted on by LZ2EMO


Това е една моя идея, която всеки имащ това радио може да си я осъществи в рамките на час,два след като си набави нужните готови елементи-крепежи,конектори и светлини от съответните магазини.
Това прекрасно малко радио си има всичко освен дръжка за пренасяне, осветяване на лицевия панел и светлинен индикатор за предаване-“ON AIR” “PTT” или “TX”. Приложената схема е съвсем елементарна и може да се използва ако не се свързва външен усилвател на мощност.
Ако светлините са твърде ярки,то може да се свържат последователно на светодиодните матрици по един резистор над 150 ома с мощност 0,25 или 0,5 W.

[Show slideshow]

Старите късовълновици знаят колко е неприятно да слушат забравен трансивър с включен VОХ. Тази силна червена светлина ще нипредпазва да не допускаме тази грешка.
При полева или аварийна работа, когато ползваме акумулатор с малък капацитет тези светлини могат да се изключат от жака 2,5мм. Всяка светлина консумира около 70 mA или при предаване това е 140 mA. Предвиден е и един захранващ жак 5.5 мм за външен автоматичен антена тунер.
Самата дръжка е наклонена напред под 45 градуса спрямо лицевия панел.

02/2018г. Варна инж. Емил Бучков LZ2EMO

Атенюатор -80 dB

Posted on by LZ2EMO

В измервателната практика се налага използването на ВЧ-сигнал-генератори. Не винаги обаче изходната амплитуда на сигнала е достатъчно ниска за да се извърши съответното измерване. Някои генератори дори нямат индикатор за изходно ниво.
Предлагам проста схема за решаване на този проблем.Настоящият атенюатор е реализиран на SMD-резистори поради 2 причини. Първо-миниатюризация и второ-този вид елементи са металоокисни, което означава, че са
високочестотни и безиндуктивни поради самата си конструкция.
Използвани са елементи тип 1206 /3,2мм х 1,6мм/ 0,125W до тип 2512 /6,3мм х 3,1мм/ 0,5W. Кутията в която е разположен атенюатора в случая е стандартна пластмасова, закупена от магазина. Вътрешно е екранирана с алуминиево фолио.
При правилен монтаж входното и изходното съпротивление измерено с цифров прибор трябва да е 50,0 ома, а съпротивлението между входа и изхода да е 100,0 ома.
Атенюаторът на практика се включва към сигнал-генератора през тройник. Чрез него може да се измери нивото на ВЧ-сигнала подаван към атенюатора, използвайки ВЧ-сонда с високоомен вход, включена към отклонението. Такава сонда, измерваща напрежението от пик до пик /Vрр/ съм публикувал тук.
Ако искаме примерно да проверим калибровката на S-метъра на КВ-приемник или трансивър трябва на входа му да подадем амплитуда 50 uV за да се отклони измервателният му прибор на S=9. На входа на атенюатора за целта трябва да зададем ниво 10 000 пъти по-високо /+80 dB/ или 500 mV.
При измерване на чувствителността на приемника на трансивър Kenwood TS-850S на диапазон 1,8 MHz „девятката” бе достигната при 49,5 uV.
Да не се забравя,че напрежението измерено през удвоителната детекторна сонда първо трябва да се раздели на 2, а след това за да се получи ефектив ната променливотокова стойност да се умножи по 0,707!
За честоти над 30 MHz нивото на стойностите на S-метъра са редуцирани 10 пъти по стандарт, а „девятката” съответства на 5 uV!

ВНИМАНИЕ! При включване към антенния вход на трансивъри в никакъв случай да не се преминава в режим на предаване, което ще повреди атенюатора.


20/11/2017г. гр.Варна инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Външен високоговорител със скуелч

Posted on by LZ2EMO

Доскоро работех с трансивър ICOM 746 PRO, който има една много полезна функция VSC или Voice Squelch Control – Гласов скуелч. Говорителят се включва само тогава, когато в шума се открие някакъв гласов или тонален компонент. Така ненужният и безполезен шум не дразни слуха обременително. Но тъй като сега имам друг трансивър, който няма тази екстра реших да измисля нещо подобно като система и то така, че да се включва външно и да е универсално за всякакви модели трансивъри или комукационни приемници.

Самото устройство, в изключено състояние, действа само като обикновен външен говорител, а когато се включи вече функционира като прагово устройство. На входа е поставен един двуполупериоден ограничител със силициеви диоди. Следва потенциометър задаващ нивото на сработване на скуелча. След удвояване на детектирания сигнал последният се подава на компаратор реализиран с половината от операционния усилвател 082. Избрах него защото този тип могат да се захранват от еднополярен източник. Двата входа получават детектирания сигнал синфазно, което не довежда до промяна в изхода на компаратора. Но понеже към инвертиращия вход имаме включен интегриращ кондензатор 10nF когато освен равномерен шум се появи гласов или тонален компонент то сигналът по инвертиращия вход закъснява спрямо неинвертиращия,която разлика се усилва, а компараторът сработва.

Изходните сигнали се филтрират от резките отскоци чрез кондензатор 22uF и се изправят от Грец-схема, която подава
сигнала към вътрешния светодиод на оптронната двойка 6Н2001. Емитерът на вътрешния фототранзистор заедно със
следващия транзистор 2Т3169С образуват Дарлингтон с голямо усилване по ток. Кондензаторът от 100uF свързан към
краче 4 на оптрона има предназначението меко да включва и изключва релето, като не му се позволява да се задейства от много кратки импулси, а изключването се забавя с оглед при паузите между думите да не се накъсва речта, което би било доста дразнещо.

Нивото на сработване на скуелча се регулира с нискоомния потенциометър 4,7k. Не е избрана умишлено по-висока стойност, за да не се появява паразитен брум по входа на детектора. При постъпване на полезен сигнал светва жълтият светодиод, а релето превключва своите контакти като аудиосигналът от изхода на трансивъра /или приемника/ от
товарния резистор 8 ома 2 вата се комутира към говорителя. Естествено, че прагът на задействане зависи от този потенциометър, но и от потенциометърът за усилване по ниска честота на трансивъра. Станцията която използвам Kenwood TS-850S има собствена скуелч-система, но за съжаление тя НИКОГА не може да сработи на ниските диапазони 1,8 ; 3,5 и 7MHz поради високото ниво на шума, ако не е включен атенюаторът по В.Ч!

[Show slideshow]

Добре е балансиращият потенциометър 150k да се изведе на задната страна на кутията на устройството. Оказа се, че този операционен усилвател има някаква температурна нестабилност която от време на време трябва да се компенсира. Като разгледах топологията на вътрешната му схема видях, че входовете му са изпълнени с P-канални биполярни полеви транзистори което може да е причина за изтичане на гейтови токове към маса. С това си обяснявам и известното температурно разбалансиране.

Цялото устройство е поместено в стандартна пластмасова кутия с размери 148х85х45 мм. Между мембраната на високоговорителя и отворите на лицевата част на кутията е поставен дунапрен. Използван е българският говорител ВК-0634, с който се постига задоволително качество на звука при този обем на кутията. Не се забелязват някакви резонанси, вибрации и реверберации.

Ако някой желае може да изпробва и друг операционен усилвател работещ с еднополярно захранване. Добре е също да е с полеви транзистори на входа си, но изпълнени по MOS – технологията.

28/06/2016 гр.Варна 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Поддръжка паметта за каналите след изключване в трансивър KT-8900D /и други китайски мобилни станции/

Posted on by LZ2EMO

Когато е инсталирано радиото в автомобил няма никакъв проблем, поради това че то реално не се изключва от бордовото акумулаторно захранване и при ново включване на дисплея се изобразяват последните канали на които сме го оставили. Проблемът се появява обаче ако използваме станцията в настолен вариант. При всяко ново включване се изписват каналите по реда определен от софтуера, което е много дразнещо защото трябва ръчно да си изкараме каналите, които предпочитаме за работа. За да се избегне това неудобство аз ползвам допълнителен маломощен поддържащ паметта източник-адаптер за 12V. Радиото в изключено състояние консумира около 16 mA. Не е оправдано когато ни няма в къщи големият изправител да остава включен.

Устройството е поместено в малка пластмасова кутийка с изведен двуцветен индикаторен диод. Отстрани има букса моно 3,5мм за включване на адаптора чрез съответния жак. Ако имаме включено главно захранване, но нямаме поддържащото паметта напрежение диодът ще свети червено. Ако главното захранване е изключено но имаме поддържащото напрежение, диодът ще свети зелено. При нормална работа диодът е оранжев.

73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Ватметър HF/VHF 1-200 MHz- 500W

Posted on by LZ2EMO

 

Това е една моя радиолюбителска разработка на миниатюрен стрелкови ватметър за мощности до 500 W. Може да се използва реално от 1-200 MHz. Работя с него повече от 10 години и не ми е правил никакви проблеми. Схемата е изключително проста, НО все пак си има тънкости при изпълнението. Примерно, че целият ватметър е побран в лята,алуминиева кутия. Входните резистори са свързани два по два в паралел и двете двойки са сгънати във формата на латинската буква „ U”. Това е направено с цел да се намали паразитната им индуктивност. През двете двойки резистори токът тече в противоположни посоки,с което се изпълнява някаква частична честотна компенсация на индуктивността им.За входни резистори е най-добре да се ползват металослойни, безиндуктивни резистори, но и българските РПМ-2W вършат добра работа.
Това е еднопелупериоден детектор на напрежение,измерващ падът върху съгласуван товар 50 Ома.
Друг „тънък” момент е калибрирането на измервателната скала. Не е нужно да притежаваме специализирана лабораторна техника за калибровка! Това лесно става,когато разполагаме с нисковолтов мрежов,понижаващ трансформатор 50 Hz.
Правим си разчетна таблица от която ясно можем да видим какво еднополупериодно изправено напрежение ще детектираме при 1,2 ,3,4 или 5 W. Все пак трябва да използваме за точно замерване цифров волтметър с висок клас на точност!!!
При всички положения естествено трябва да можем да регулираме входното напрежение постъпващо на диодния детектор/кондензаторът се елиминира при калибровката, защото на 50Hz ще има доста голяма реактивност/. Сигналът го подаваме СЛЕД разделителният кондензатор С1!
Когато вече сме изчислили колко волта ще е напрежението на детектора при еднопътно изправяне за различните мощности,ние си задаваме от лабораторния източник последователно съответстващите напрежения, които предварително сме записали и подредили в таблица. Отбелязваме ги върху бъдещата скала с много остър предмет-да речем игла,което ще ни помогне по-нататък при окончателното и оформяне.
Знаете, че ефективната мощност Peff = (0.707Upeak)^2/R ,където R=50 ома. 0,707.Upeak просто представлява ефективната стойност, измерена от волтметъра на честота 50Hz.
Коефициентът на пропорционалност за останалите 2 диапазона го докарваме с регулировка на тример-потенциометрите. Почваме градуирането от края на скалата- 5W на най-ниския диапазон в посока надолу! Оттам сваляме постепенно подаваните напрежения до нула. Като калиброваме този най-нисък диапазон,другите два вече са лесни,защото са пропорционални на първия.Достатъчно е да подадем при включен втори диапазон напрежението съответстващо на 50W, а с тримерът R10 установяваме стрелката на крайното най-дясно деление върху скалата. Аналогично процедираме при калибровка на диапазон 500W използвайки R8 .Е, не е сложно,но трябва внимание и търпение. Бутонът е въведен за бързо тестване дали няма да забие стрелката на прибора в крайно дясно/грешен диапазон,изключен товар или просто претоварване с мощност по-висока от 500W/. Ключът S1 може въобще да изключи измервателната верига на стрелковата система. Реализираната практическа точност на уреда е в рамките на 5-7%.

 

Успех във всички начинания,73!

02/07/2011 гр.Варна инж. Е. Бучков – LZ2EMO

Тестер за кварцове „QARTZ-1”

Posted on by LZ2EMO

Това малко устройство,побиращо се върху платка с размери не повече от 20 х 20 мм. е много необходимо в радиолюбителската практика, когато трябва да си подбираме кварцови резонатори. Има резонатори, които по една или друга причина са дефектни или с течение на времето са се повредили. Тези елементи много лесно се увреждат и от удар. С тестера проверяваме кварцове на основна честота на генерация – до към 15-20 MHz, а също и кварцове, предназначени за работа на висш нечетен хармоник, та чак до около 100 MHz .

Подобни схеми има описани изключително много в литературата, но при тази имаме още едно допълнително стъпало – транзистора VТ2, който ни усилва полезния сигнал до едно по-високо и отчетливо ниво, което да задейства VТ3 и в крайна сметка да получим добра светлинна индикация от червения светодиод HL1 .

VТ2 служи и като буфер за изходния сигнал към BNC- гнездото J в което може да се включи честотомер за точен контрол на номинала на кварцовия резонатор. Ако не измерим точно основната честота, то и погрешно ще си направим заключение за висшия му нечетен хармоник. А с увеличаване на номера на хармоника грешката при отчитането на основната честота се умножава с неговия номер!!! Примерно – ако на основна честота сме отчели номинала с грешка от плюс 1 kHz, то на пета хармонична честотата ще e по-ниско с цели 5kHz от тая, която ние си мислим !

Лесно и просто за изпълнение в кутийка, малко по-голяма от кибритена такава .

13/07/2011г. гр. Варна Успех и 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO .

Импулсно захранване за радиостанции S-350-12 и някои проблеми с него.

Posted on by LZ2EMO

Широко известното в цял свят малогабаритно, евтино, ефективно и сравнително надеждно импулсно захранване 12V/29А – 350W, внасяно масово и у нас аз ползвам от време около 2 месеца безпроблемно за захранване на ICOM-746 PRO. Основни производители на въпросния захранващ блок S-350-12 са фирми от Китай и Тайван.
Преобладаващата част от радиолюбителите по света изказват добри впечатления от изделието, като имат определени забележки относно недоброто филтриране на собствените смущаващи сигнали, проявяващи се основно на долните К.В.-диапазони. По англо и рускоезичните НАМ-форуми дори се срещат предложения за редуциране на въпросните QRN- смущения.
Има един друг проблем, който е по-опасен за работоспособността на захранващото устройство и това е статиката създадена по време на БУРИ. Независимо от характерът на тези бури, който могат да са пясъчни, дъждовни или снежни в късовълновите антени се индуцират сравнително плавно нарастващи статични електрически потенциали с положителна или отрицателна полярност според скоростта и честотата на следване поривите на вятъра. Обикновенно говорим за скорости около и над 20 метра в секунда (м/с) . Нека не бъркаме този вид бури с гръмотевичните такива. При последните нарастването на индуцираните в антената на радиостанциите статични потенциали е много по-рязко, а амплитудите са обратно пропорционални на разстоянието до гръмотевичния разряд, което прави често всякакви защити и заземления слабо ефективни или безполезни!
Нека говорим сега за факта, че повечето радиолюбители /руските форуми/ споделят почти едно и също впечатление. Дефектиране на изделието при ПЪРВАТА буря! Проблемът-статичното електричество, породено от триенето във въздуха на песъчинки, прах, сняг или дъждовни капки. При мен проблемът последва точно при една снежна буря. Вятър северен, над 20м/с, сняг и температура -11С. В момента на дефектиране радиостанцията е била изключена, но с включени 2 антени и щепсъл на захранването в контакта ~220V. При опит да я включа тя въобще не се задейства. Светодиодът на захранването на S-350-12 светеше слабо. Измерено напрежение на изхода от 7,5-8V нестабилно, падащо дори и при минимално натоварване. След отваряне корпуса на захранването и замерване се оказа дефектирала интегрална схема на двойния биполярен операционен усилвател U2 – LM-358. Пробив към + VDD в изхода и, поради което вентилаторът- М постоянно въртеше с особен бръмчащ звук. Други радиолюбители констатират, че не само ОУ, но и интегралната схема U1, изпълняваща роля на ШИМ и генератор TL-494 също дефектира. В този случай направете като мен-да премахнете въпросните чипове и на тяхно място да запоите съответните цокли, а в последствие при нужда, след като сте се запасили с резервни ИС, да можете бързо да ги сменяте без запояване. Не забравяйте, че всеки един полупроводников елемент е в състояние да дефектира непредсказуемо при статика . Не се опитвайте да сменяте сдвоените мощни, бързодействащи изправителни диоди с дискретни, отделни такива!!! Натоварването им е голямо и основно те загряват алуминиевото шаси при работа! Сдвоените диоди имат еднакви параметри и еднакво охлаждане, което не може да се осигури с отделни диоди. Имайте предвид, че термисторът задействащ принудителното вентилаторно охлаждане не е свързан механично с алуминиевия корпус, а отчита температурата на въздуха вътре в него.
Аз предлагам да експериментирате най-безболезнено една ценерова защита от статични пренапрежения , използувайки последователно-насрещно свързани ценерови диоди с пробивно напрежение 15-18V. Така диодите ще се отпушват винаги при статика , независимо от нейната полярност над праговото напрежение на ценерите. Едната група диоди ще замасява плюса, а другата минуса на захранването към „земя”. Необходимо е захранването на изправителя да става с трижилен мрежов кабел, осигуряващ фаза/L/, нула/N/ и земя. Това го казвам, тъй като в реални условия радиолюбителите живеещи в панелни блокове , особено на по-горните етажи по никакъв начин не могат да си заземят корпусите на радиоапаратурата в шака чрез класическо заземление изискващо максимално къс и широк/дебел/ проводник към земя. Да не говорим, че с новите PVC-водопроводни тръби не може да използваме и водопроводната мрежа на апартамента за заземление. Единственото свястно и възможно решение е заземителният или занулителният проводници на силовото захранване 220V.
Привеждам схема /трудно се открива в интернет/ на захранването S-350-12, макар тя да е за варианта 24V. На друга схема съм изложил свързването на защитата.

Принципна схема на S-350-12

Ценерова защита.

Сн. 1

Сн. 2

Ограничаване на смущенията създавани от изправителя.
Тъй като на най-ниските диапазони : 160; 80; 40 и 30 метра генерираният в приемника плаващ по честота паразитен шум е твърде силен и дразнещ, аз само с външно включване на 3 кондензатора успях да го редуцирам на слух поне с 30-40%. Между корпус и „минус 12V” свързах два кондензатора в паралел.Единият е керамичен , неполярен – 1 uF/250V ( 400V) и един стирофлексен – 2,2 nF/630V. Между „плюс 12V” и „минус 12V” един стирофлексен кондензатор – 1000 pF/630V. След тази доработка на 30 метровия диапазон и нагоре практически не се усещаше вече никакво смущение.

29-01-2012г. 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

* * *

Изкуствен товар 50 Ohm 100 W 0-1GHz

Posted on by LZ2EMO

След като на пазара се появиха миниатюрни,евтини безиндуктивни високочестотни резистори макар и втора употреба на цени $1-3 от типа на RFP 1109 работещи от 0 до 3GHz си струва да захвърлим старите самоделни изкуствени товари, правени с обикновени резистори и както се казва „за 5 пари” да си изработим нещо по-свястно и компактно.

http://www.banggood.com/100W-Dummy-Load-RF-RFP-1109-Microwave-Resistor-Power-Watt-50-0-3GHz-p-1019108.html

Необходими са подходящи радиатори осигуряващи добро охлаждане на активния елемент, който не трябва да прегрява над +155С !

[Show slideshow]

Такива с размер 150Х105Х25мм. могат да се намерят на верига магазини „Елимекс” за 4,90лв бройката. В случая са необходими два броя. Преди да се слепят с плоската си част един за друг се намазват с топлопроводяща силиконова паста. Товарът е разположен в средата на радиатора за по-равномерно охлаждане. Сглобката е пристегната с винтчета М3 и съответните гайки. Между товара и късия коаксиален кабел RG-58 /дължина 50 мм./ е поставена преходна платка с фолирани медни, посребрени островчета. Целта е да няма никакво механично напрежение между жилото на коаксиалния кабел и активния извод на товара,който е много нежен,тънък и специално трябва да се внимава с него! Между жилото на коаксиалния кабел и активния извод на RFP 1109 е запоена тънка медна, посребрена пластинка с триъгълен профил за напасване ширината към ширината на извода на резистора. Такива замасяващи пластини имаше в старите български телевизионни тунери „ИТК-1П” по капаците на кутиите им.

Очевидно поради кабелната връзка и самата конструкция не може да се очаква домашно произведеният товар също да работи до 3GHz.

А и аз съм ползвал конектор SO-239, който формално се води UHF-тип понеже е измислен много отдавна, но по-добрите са N-конекторите естествено!

След натоварване със 100 вата в продължение на няколко минути температурата на радиатора около резистора измерена с дистанционен инфрачервен термометър достигна около 37С. Другото се вижда от снимките.

19-07-2016 гр.Варна Успех и 73! Инж. Емил Бучков LZ2EMO