В.Ч. детекторна сонда за измерване на двойната амплитуда Up-p 30kHz-200MHz.

Предложената от мен сонда – детектор на двойна амплитуда или Up-p е нещо много необходимо на всеки, който се занимава с конструиране или ремонт на КВ и УКВ апаратура. Хем просто като устройство, хем върши и добра работа. С тази сонда, ако не разполагате с високочестотен ватметър, може също спокойно да си измервате мощности на предаватели, ако те разбира се работят върху съгласуван товар, да речем стандартно-50 ома. Естествено трябва да ви са познати и електрическите зависимости от електротехниката. Ефективната мощност върху товар 50 ома се изразва така:

P eff = 0.707 *Up-p^2 / 4*R . При R=50 ома товар знаменателят в дробта става 200 ;

P eff = 0.707*Up-p^2 / 200 . Знакът ^ означава повдиганато в степен , в случая – втора.

Четворката в знаменателя се получава поради факта, че ние измерваме удвоената пикова амплитуда на напрежението! За да получим реална стойност на мощността делим на 2, но понеже квадратът се отнася и за знаменателя по отношение на напрежението, така оттам получаваме четворката. Тя умножена по 50 ома дава числото 200.

Умножавайки целия резултат с константата 0,707 от пиковата мощност получаваме ефективната и стойност – т.е. P eff.

 

Схемата е изпълнена като детектор-удвоител на напрежението със „закрит вход”. Казва се „закрит” заради разделителния кондензатор, спиращ постоянния ток на входа. Той играе и ролята на автоматично преднапрежение за диодите VD1 и VD2. Когато детекторът няма разделителен кондензатор се казва, че това е детектор от „открит” тип.

Кондензаторите са дискови-керамични от типа ККрД – българско производство. Диодите са руски Д2Е – високочестотни и за сравнително високо обратно напрежение /напрежение на пробив/. Нисконапреженови В.Ч. диоди тука НЕ СА ПОДХОДЯЩИ по разбираеми причини! R1 и R2 са ограничаващи тока през диодите, тъй като цифровият прибор на изхода погрешно може да е включен не като високоомен волтмер, а като низкоомен ампермер, което ще доведе до дефектация на диодите. Сондата е изработена от месингова тръбичка, с подходящи профилно изработени на струг запушващи втулки отпред и отзад, направени от изолационен материал – текстолит, ебонит, плексиглас или да речем тефлон. Схемата е изпълнена на миниатюрна платка, която е снабдена с подходящи дъгообразни медни, посребрени пружиниращи контакти, които имат за цел да предават по-добре нулевия потенциал между външния корпус и платката с елементите.

Вътрешен изглед – страна фолио.

 

Изглед – страна елементи.

Изглед платка с елементи – профил .

Изглед в затворено, работно състояние .

Отляво е крокодилът за заземление.Свързващият проводник между крокодила и корпуса на сондата е максимално къс, за да не се създават излишни паразитни индуктивности при измерването, което пък да доведе до грешки при измерването на по – високите диапазони. Свързващият кабел трябва да е сравнително тънък, гъвкав и с добра В.Ч. екранировка. Подходящ е RG-174 или подобен. На другия край на кабела поставяме два банан-щекера за връзка със цифров измервателен прибор .

С тази сонда работя от 1994г. безпроблемно.

* * *

13/07/2011г. гр.Варна Успех и 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO .

 

Комплект слушалки с микрофон за работа с ICOM IC-746pro.

В радиолюбителската практика при работа със слабочуващи се станции често се налага да слагаме слушалки за по-добра разбираемост. Ако обаче в същия момент ползваме и ръчен микрофон като НМ-36 жиците стават повечко и можем неволно да се оплетем. За да бъде по-удобна работата на оператора предлагам настоящата схема за включване на комплект обикновени компютърни слушалки с микрофон. Самите слушалки са свързани чрез своите 3мм. стерео жакове , което дава възможност лесно да ги подменяме, без каквото и да е разпояване и запояване. За целта се подготвят две ширмовани качествени кабелчета. Едното е по-късо и е с едно жило. То осъществява връзката с микрофонния стерео жак който всъщност винаги е вътрешно свързан като моно. На единия край запояваме кабелна стереобукса със запоени вътре в нея SMD елементи, а другият край запояваме към пинове № 1 и № 7 на куплунг аналогичен на оригиналния микрофон НМ-36 според схемата.

Второто ширмовано кабелче е по-дълго и трябва да е с две жила. На единия му край се свързва малка пластмасова кутийка с 3 бутона : PTT , UP и DOWN. Вторият край се запоява в куплунга към пинове №№ 3, 5 и 6.

На задната стена на кутийката е залепена с каноконлит малка щипка от бадж с цел да може да прикрепим комутациите по-нагоре по кабела на слушалките на удобно за ръката ни място. Това място е регулаторът на усилването.

На края е необходим и един преходник стереокуплунг 3мм/стереожак 6,3мм за да можем да включваме слушалките към гнездото HEADPHONES на трансивъра.

Използваме и няколко черни кабелни превръзки за пристягане на кабелите един към друг.

Този комплект е пробван на всички КВ, 50 и 144 MHz диапазони на 100W изходна мощност и не се забелязва влизане на висока честота.

02/2013 инж. Е. Бучков / LZ2EMO/

Допълнителен широколентов ВЧУ към SDR конвертор 0-30 MHz

След като от месец ползвам SDR-приемник с конверторна приставка, имащ добра чувствителност със стандартните радиолюбителски антени се оказа,че слушайки с късата приемна балконска /първи етаж/ антена, която представлява несиметричен дипол ,/чието късо рамо от 1метър в далечния си край е капацитивно свързано с металната арматура на балкона а дългото рамо от 6 метра завършва с удължаваща бобина с 19 навивки в/у пластмасово тяло с диаметър 20мм/ идва малко слабичка особено за ниските бандове. Опитах да направя ВЧУ с широколентов съгласуващ 50 омов трансформатор на изхода,но нещо не се получи добър резултат .Може би входното съпротивление на двойнобалансния смесител не е 50 ома. Пък и трудно ще се покрие тая широка честотна лента от 0-30 MHz.Минах на вариант апериодичен ВЧУ, работещ в токов микрорежим. Базов ток 12uA,колекторен ток 1,1mA. Това дава статичен коефициент на усилване по ток Ic /Ib = 97.Мерен на тестер транзисторът използван – в случая малошумящия КТ355А показа h21e=109. Той е специално проектиран за работа в УВЧ и генератори на УКВ до 1,5GHz „П”-филтъра и самия усилвател са в обемен монтаж,без платка за по-малък заеман обем,което се вижда от снимката. Ако на долните КВ-диапазони ви излязат множество вертикални линии на спектралния „водопад”,то изключете всички импулсни захранвания в жилището или там където сте и ще видите разликата. Даааа…тя е умопомрачителна,особено след полунощ, когато съседите спят и са си изключили „смутителите”! За съжаление собствения компютър на който слушаме SDR-а няма как да го елиминираме,а той също хвърля нечистотии в ефира. То всички хубости на куп не може!

05/09/2016 гр.Варна 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Конвертор за приемане на диапазона 0-30MHz с RTL USB –стик, предназначен за приемане на аналогово FM, цифрово радио и телевизионно разпръскване – DAB /DVB в обхвата 24-1766 MHz

С предложената схема въпросният широко разпространен USB-приемник може да приема дълги, средни и къси вълни практически от 0 до 30 MHz. Реално RTL-USB стикът е идеален приемник за УКВ чак до 1,766 GHz, когато се използва без конвертора. Реализиран е с демодулатора RTL-2832U на фирмата Realtek.

Имам готов донгъл RTL-SDR 100kHz-1766Mhz, но за съжаление той е несъвместим като хардуер със стария Win-XP на моя компютър. Сега го използвам за слушане на VHF/UHF диапазоните.

Понеже ми се намираше един захвърлен стик,реших да направя нещо за да слушам и всичко под 24MHz/това е най-ниската работна честота на донгъла/. Схемата на конвертора е проста, но все пак човек трябва да разполага с малко измервателна апаратура освен мултицет. Честотомер, грид-дип мер, LC-метър, контролен КВ и УКВ приемник. В интернет могат да се видят подобни конвертори реализирани с готови кварцови генератори от LAN-карти. Евтино и просто решение, но тия генератори произвеждат правоъгълно напрежение в изхода си. Правоъгълните сигнали както е известно от теорията поради стръмните си фронтове създават и множество висши хармонични, което след продукт-детектора ще породи още повече на брой нежелани съставки. Това води до приемането на несъществуващи в ефира станции и cвистове.

Реших да мина на кварцов осцилатор с повишена мощност, за да спестя още едно усилващо хетеродинния сигнал стъпало. При това малко жертвам от стабилността на честотата,но това е един компромис между стабилна честота и висока амплитуда. Използваният смесител SAM-2 изисква поне 7-10mW хетеродинна мощност, тъй като загубите в него са от 5,7dB до7,5dB

На входа на конвертора не съм поставил предусилвател,защото той ще изисква съответно и филтри, за да се намали въздействието на силни странични сигнали и възможни интер- и кросмодулации.

За сметка на това обаче усилвател има на изходния сигнал , реализиран с полевия и малошумящ 2SK212E,широко изполван като УВЧ в множество трансивъри и комуникационни приемници японско производство.

Антенният вход е защитен с два насрещно свързани шотки-диоди ВАТ-86, имащи вградени пръстени за високоволтова протекция.

Индуктивностите на трептящия кръг и намотката за връзка са навити на кухо керамично тяло с изработени улеи за навиване с принудителна стъпка 1мм.Външният му диаметър е 8мм. На 5мм от горния край на намотката с 5 навивки е разположена 1 навивка за връзка между осцилатора и двойно-балансния смесител. Проводникът е емайлиран, меден ф = 0,51мм.

Дроселът за осцилатора е фабричен 20uH.Дроселите на усилвателя са тороидални. Размерите, индуктивността и магнитната проницаемост на феритните материали са означени на схемата

Балансирането на смесителя по най-чист сигнал става чрез безиндуктивен потенциометър 100 ома. А чистотата на сигнала може да се наблюдава на съответния екран за аудио-сигнала , който осигурява софтуерно SDR-приемника. Аз ползвам известната стара програма HDSDR. Отива се на честота 0 Hz /след като софтуерно е зададена точната честота на конвер – тиране до 1 Hz/Там гледаме формата на нулевото биене и я изчистваме максимално, леко въртейки плъзгача на тримера 100 ома. И така вече 0 Hz съответства на 40 000 000 Hz.

За съвсем точно определяне честотата на конвертиране ползваме контролен КВ-приемник, имащ SSB. Наблюдението правим на различни концертни АМ- станции и на любителски SSB такива на горна и на долна лента. Когато прослушваме АМ-предаватели, превключвайки LSB/USB не трябва да има никаква разлика на слух!

Използвал съм пробна едностранно фолирана платка с фабрично разпробита мрежа от отвори. Всичко се помества в стандартна пластмасова кутия с размери 85х57х27мм. Металната разбира се е винаги за предпочитане с оглед ефективна екранировка!

След първите тридесетина минути кварцовият генератор се темперира и не се забелязва някакво по-нататъшно пълзене на честотата. USB-стикът загрява доста и оттам също първоначално има някаква честотна нестабилност.

Чувствителността е сравнима със стандартните приемници.

Справочни сайтове:

http://www.realtek.com.tw/products/productsView.aspx?Langid=1&PFid=35&Level=4&Conn=3&ProdID=257

http://www.rmania.net/aksesoari-dvb-t-mpeg4-tv-tunerdabfmsdr-rtl2832u-r820t-1442.html

http://www.dx.com/p/rtl2832u-r820t-mini-dvb-t-dab-fm-usb-digital-tv-dongle-black-170541#.V6vdl1DxvK4

http://www.hamradioscience.com/rtl2832u-r820t-vs-rtl2832u-e4000/

https://www.minicircuits.com/pdfs/SAM-2_SPEC.pdf

https://www.digchip.com/datasheets/parts/datasheet/302/SAM-2-pdf.php

http://nnelectronic.com/product.php?ProductID=203384

12/08/2016 гр.Варна инж.Емил Бучков-LZ2EMO

Защита по аноден ток в крайното стъпало на трансивъра TS-830 на фирмата „Kenwood”

1.Същност на проблема. Това е един трансивър-класика сред радиолюбителите по цял свят. Наред с всички негови достойнства, той има и един съществен недостатък,признат от много ползватели. Изходното стъпало е много чувствително към претоварване, вследствие на което за извънредно кратко време при неправилно извършване на процедурите за настройка двете изходни лампи тип 6146В, работещи в паралел могат непоправимо да дефектират. Това води до неприятни финансови разходи за оператора в последствие. А при липса на наличен резервен комплект лампи и до невъзможност да се ползва трансивъра за определен период от време. И не само това! Често от прекомерния аноден ток горят резисторите в катода.

2.Същност на предложеното решение. Аз реших да въведа схема за контрол на анодния ток на лампите на принципа на следене напрежението, отлагащо се в съставния катоден резистор имащ стойност точно 5 ома /2W, реализиран конструктивно с 4 бр резистори по 20 ома/0,5W в паралел. Следейки форумите в интернет виждам, че сред радиолюбителите /особено американските/ има разнобой по отношение на разбирането защо са 4, а не 1 резисторите. Дали изпълняват ролята на един вид предпазители защитаващи лампите и т.н. Най-добре конструкторите знаят защо са взели това решение. Естествено,че повече резистори в паралел означават намаляване паразитната им индуктивност, която може да повлияе на характеристиката на усилвателя за по-високите диапазони /над 18-21 MHz /. Най-добри в това отношение са металоокисните резистори.

Предложеното устройство е операционен усилвател тип „741”, работещ като компаратор, следящ напрежителния пад в катодите на лампите /който е в пряка зависимост от анодния ток/ , тиристорен елемент, релейна комутация с две маломощни релета и зумер, известяващ за неправилна и опасна настройка на крайното стъпало. Компараторът постоянно сравнява катодното напрежение в режим „предаване” с друго опорно такова, което е предварително зададено с достатъчно висока точност и стабилизирано от напрежителния регулатор VR 7805. Виж схемата. Аз съм избрал ниво 1,325V съответстващо на максимално допустимият сумарен аноден ток от двете лампи 6146В Ip = 265mA.Вижте каталожните данни за тези лампи на фирмата-производител „RCA”.

Схемата „741” изисква двуполярно захранващо напрежение, в противен случай тя не функционира коректно за напрежения на сравнение под 1,850- 2,000 V. Положителното 12,5V се взима от щатния стабилизатор на TS-830. Тъй като консумацията по -12,5V е само 2 mA то лесно, чрез еднопътен изправител и филтър на отоплителното напрежение получаваме отрицателното захранване за ОУ.

Обърнете внимание, че Rel2 не е на платката на устройството, а директно е запоено върху контролна точка ТР3 на модула AF UNIT. Там са запоени/използвайки изводите на релето/ и VD5 и R8.

3.Действие на схемата. При нормална настройка на изходното стъпало няма никакво въздействие на схемата върху трансивъра. При превишаване на зададения предварително праг на анодния ток /I plate or Ip > 265 mA в режим „предаване” / SSB или CW /, което превишение продължи повече от няколко секунди /виж С6/ следва задействане на защитата. Предаването незабавно се прекъсва,звучи звуков сигнал от зумера и докато не бъде изключен главният захранващ ключ поне за секунда ,няма никакъв шанс да предаваме повторно. Изключваме, отново включваме /не се бавете,защото катодите изстиват!/, минаваме в режим „TUNE” и извършваме коректната настройка, ако съответната антена позволява това, разбира се! Да не забравяме, че радиото работи с КСВ < 2 !

При задействане се блокира реле RL1 в модул AF UNIT. Така, че е невъзможно да задействаме бутона РТТ на микрофона, VОХ или режим CW.

Схемичката е реализирана върху експериментално парче фолиран стъклотекстолит с примерни размери не повече от 50 Х 60 мм. Закрепването съм направил с метална „S” – образна планка,чиито външен край е притегнат под щатния винт на екранировката на крайното стъпало. Виж снимките. Извинения за лошото им качество, но имах само WEB-камерата под ръка в момента.

4. Заключение. Предложената схема е проста и не се нуждае от някаква специална квалификация, която притежават повечето радиолюбители, за да може да бъде повторена. Не се изисква никакъв демонтаж на платки от трансивъра! Само трябва да се отворят горния и долния капак на кутията. При отпадане по някаква причина на +12,5V към защитата, трансивърът няма да предава. Ако отпадне пък -12,5V винаги ще се включи защитата със съпътстващ звук от зумера.Това ви е един вид гаранция за сигурност на защитата. Все пак-внимавайте да не направите грешка и да увредите този добър трансивър при монтажа! 03/06/2011 гр. Варна 73! инж. Емил Бучков – LZ2EMO.

Авторът има и други подобрения на TS-830.

Искате ли да имате индикация , когато е включено отоплението на лампите с ключа „HEATER” без да извършвате никаква външна промяна?!

Ми под щатната осветителна лампа на стрелковия измервател сложете подобна /но не повече от 1-2 W/.Единият край с проводник захранете от платката на крайното стъпало, точка „Н” или извод № 2 на лампа 6146В V1 /не V2!/. Другият вземете от корпуса на предния панел. Има вътрешен винт на няколко сантиметра от предния ляв край на стрелковия прибор. Главата му е успоредна на лявата стена на кутията. Когато е включено отоплението, стрелковия индикатор ще ви свети в ярко жълто-зелено или оранжево-червено, ако на лампата нахлузите специално цветно силиконово калпаче предназначено за лампи с нажежаема жичка. Пластмасова сламка за сокове е пробвано, но не става. След време пластмасата прегаря!При изключено отопление индикаторът свети в нормалния, не ярък светло-кехлибарен цвят. Нормално осветяване на стрелковата система. Отоплението е изключено

Ярко оранжево-червено осветяване при включено отопление .

И още… Искате ли тоя синьо-зелен дисплей на цифровата скала да не ви дразни неприятно очите?! Ми просто развийте винтовете, крепящи честотомера, издърпайте го назад. Сложете червен светофилтър /от старо видео или DVD – плеър, който е имал също луминесцентен дисплей/ пред индикатора.Не става всякакъв червен филтър!Трябва да има точно определената цветна температура. Закрепете с тиксо, чиито краища фиксирате с двата странични винта,за да не се разлепя с времето. С тиксото подлепете САМО горния хоризонтален ръб на светофилтъра, а не целия филтър! И така вече цифрите ви светят в бяло.