AC/DC амперклещи с датчик феритна пръчка, като компас.

Наскоро ми дойде една идея в главата дали не мога да използвам AC/DC-амперклещи за компас. Определено, евтините АС – амперклещи не стават за тази работа, понеже работят на друг принцип и не са в състояние да измерват постоянно магнитно поле. Датчикът им е на трансформаторен принцип и е пригоден само за променлив ток. В AC/DC-амперклещите датчикът е полупроводников елемент на Хол, който реагира на постоянно или променливо магнитно поле. В случая ни интересува постоянното магнитно поле.

За датчик реших да използвам феритна пръчка от материал с магнитна проницаемост поне u=1000 и нагоре. Това е магнитно-мек материал, който не се намагнитва. Магнитно-твърдите материали след прилагане на постоянно магнитно поле остават намагнитени. Те в случая не са подходящи за датчици.

Установих, че феритната пръчка трябва да е перпендикулярна на земното магнитно поле, т.е. да е вертикално спрямо земята.

В материала съм приложил видео от което всичко се вижда.

https://www.youtube.com/watch?v=wwNmdYgWWmU

Преди измерване амперклещите се включват в режим ADC /постоянен ток/.

Следва НУЛИРАНЕ /ZERO/ от съответния бутон! Показанието трябва да стане 0,000!

След тази операция поставяме феритната пръчка между накрайниците на амперклещите вертикално спрямо земята. Защипваме я на върха на скобите.

Проверяваме с обикновен компас посоката на север, а и точно в този азимут показанията на дисплея трябва да са нули. При завъртане на амперклещите в хоризонтална плоскост показанията се променят, както и знакът на полярността.

„ _ .

Е,да,този експеримент не става за точни измервания, но сравнително много точно може да ни покаже магнитния север.

Феритни пръчки могат да се вземат от стари дълго /средновълнови битови радиоприемници.

Използвани източници:

https://www.kew-ltd.co.jp/en/support/mame/detail.php?id=60

https://www.fluke.com/en/learn/blog/clamps/abcs-of-clamp-meters

* * *

Успех! 73!

28-04-2023г. гр.Варна инж. Емил Бучков-LZ2EMO

 

Поляризация на радиовълните

В радиолюбителската си практика ние използваме радиовълни, които обаче са с определена поляризация. По правило с каквато поляризация излъчваме то и с такава трябва да приемаме. Ако това условие не е изпълнено рискуваме да приемаме кореспондента с много слаб сигнал или въобще да не го приемаме.

В УКВ обхватите нещата са по-осезаеми .На симплекс се ползува хоризонтална поляризация, а за работа през репитри – вертикална.

При работа през луната /ЕМЕ/ обаче има един ефект, който трябва да се отчита. Отражението от сферични обекти завърта поляризацията на обратно. Такъв обект е луната. В радиолокацията този ефект се използва за потискане на отразения от облаците сигнал, който е вреден и дава засвети върху радарния екран, скриващи отразените от цели сигнали. Поради тази причина радарите имат вградени във вълноводите /2,5-3,5 GHz/ феритни фазовъртящи системи. По този начин вертикално поляризираните вълни се завъртат и се получава от кръгова до елиптична поляризация в зависимост от степента на активиране на тези фазовъртящи феритни системи. Облаците по теория се разглеждат като множество капки вода със сферична форма. Оттам и отраженията от облаци променя поляризацията, която операторът компенсира регулирайки тока през фазовъртящите феритни системи. При този вид защита обаче се губи и част от полезния сигнал с до 40% и се свива далечината на откриване на целите.

Визуализацията на радиовълните е трудна работа, но нека направим аналогия между радиовълните и оптическите вълни, които СЪЩО са радиовълни, подчиняващи се на едни и същи физически закони! И при тях има ефекти на поляризация, рефракция, дифракция, пречупване, отражение и т.н.

Всяка вълна има два компонента – електрическа съставна и магнитна такава, разположени перпендикулярно една на друга. Електрическата компонента определя поляризацията на вълната.

В настоящия материал се опитвам да визуализирам ефектите на поляризация чрез светлинни вълни. Тука няма да обяснявам подробности относно поляризационните филтри, течнокристалните LCD дисплеи, кохерентните поляризирани лазерни лъчи.

Само проста и най-нагледна визуализация.

Според радиолюбителски сайтове завъртане на поляризацията с 27 градуса се равнява на 1 dB загуби на отразен от луната сигнал, което не е малко. Завъртане на +/- 45 градуса дава 3dB затихване. Тези подробности ги има с графики в приложените файлове. Завъртане на поляризацията може да стане и от самата йоносфера допълнително. Говорим тук само за УКВ, тъй като късите вълни по принцип не могат да преминават през йоносферата.

Използувани материали:

  1. Polarization and „One-way“ EME Propagation – http://www.ifwtech.co.uk/g3sek/eme/pol4.htm
  2. Light Waves and Color – Lesson 1 – How Do We Know Light is a Wave? – https://www.physicsclassroom.com/class/light/Lesson-1/Polarization
  3. Поляризацията – https://carioptics.com/polarization
  4. „Полароид” – https://bg.wikipedia.org/wiki/Полароид

* * *

02-04-2023г. Варна инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Модифицирана „Long Wire” антена за 80 метра

Това е моята антена, която първо бе построена само за приемане през 2000-та година. После я куплирах към радиостанция Р-104 и я използувах за AM /CW радиовръзки. След години се сдобих с фабрични трансивъри и се наложи малко да я модифицирам, като и добавих балун-трансформатор 1:4 за добро съгласуване.

Да, определено това е компромисна антена за градски условия, където е много трудно да се опъват нормални диполи! Оказа се, че тази антена върши добра работа вече повече от 23 години на 80 метра. С нея се обаждам вечер на 3,764 MHz и всички знаят как се чувам. Никой не се е оплакал, че не ме чува нормално! Който иска може да повтори антената, та дори да я преправи и за други диапазони.

С помощта на антена-тунера на трансивъра /TS-850S/ се постига КСВ=1 винаги.

Опитният радиолюбител знае как да съгласува оптимално параметрите на тази антена.

Има няколко начина:

  1-Като се регулира дължината на антената.

  2-Като се регулира дължината на коаксиалният фидер, който когато е свързан към товар различен от неговото вълново съпротивление се явява един вид преобразовател на импеданса.

  3-Като се променя преводното съотношение на балун-трансформатора: 1:4 1:9 или някакво друго.

Желая успех на всички и 73!

19-Мар-2023г. Варна инж. Емил Бучков LZ2EMO

ALC-проблем с трансивър TS-850S

Проблемът се изразява в това, че при предаване нивата на ALC-системата и изходната мощност започват периодично да играят нагоре-надолу. Причината може да е в трансивъра – дефектирала платка DC-DC daughterboard (X59-1100-00) за – 6.1V, необходима за нормалната работа на ALC-системата. В интернет има много сайтове, които отделят внимание на този дефект, но аз ще се спра на проблем извън трансивъра, който предизвиква същия ефект. Мисля, че си заслужава преди човек да прати радиото си на ремонт, да обърне внимание на тази моя статия.

Докато следвах преди много години време си спомням как моите преподаватели ни учеха, че търсенето на една неизправност АБСОЛЮТНО ВИНАГИ започва от проверка на захранващите източници! Ако те са неизправни нищо няма да върви нормално. Който запомни това правило ще си спести много време и ядове при ремонтите.

Та от видеото ALC-problem in TS-850S се вижда ефектът, когато трансивърът премине в режим предаване на FM заради постоянната по ниво носеща. Ефектът при CW е същият.

Свързваме волтметър към белия пластмасов 6-пинов куплунг намиращ се отдясно на по-големия захранващ такъв на задния панел. Приборът трябва да показва стойността на захранващото напрежение. Отчитаме неговите показания в режим приемане, а после и в режим предаване на FM или CW. Те не трябва да се променят с повече от 0.3 до 0.5 V. Всеки по-голям толеранс е признак за нещо нередно или в изправителя или по захранващите проводници и предпазителите. Тъй като аз имах този проблем бързо го реших с притягане на кабелните уши на стабилизирания изправител с по-здрава отвертка. Станцията мина в нормален режим, но за два дена и повредата се повтори. Установих загряване около блока с предпазителите и на кабелите влизащи и излизащи от него. При пипане на предпазителите установих, че те също се загряват. Притискането на предпазителите реши проблема. Аз знаех, че неприятностите ще се повторят. Погледнах стойността на предпазителите и установих, че са по 20А всеки. Е, не може станцията регламентирано на пълна мощност 100W /В.Ч. а не по захранване/ да консумира 20А и предпазителят да е 20А. Последният трябва да ни дава някакъв запас. Та той така си грее в стремежа си да изгори. След като ги замених с предпазители по 30А, защото толкова е и регламентираният ток на захранващия станцията кабел проблемът трайно се реши. А как са се топили от системното прегряване прозрачно-жълтите 20 амперови предпазители се вижда от приложената снимка. Пластмасата се е изпълнила с мехурчета и е деформирана външно.

Другото видео ALC After repairпоказва вече нормалният режим на предаване на станцията. Да, привидно дребни проблеми, но ако радиолюбителят не ги отчете ще си има големи главоболия!

73 и успехи!

16-Ное-2022г. гр Варна Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Включване на портативна гъвкава антена към любителски трансивър

Една идея,как може да включим портативна гъвкава антена  от по-старите военни радиостанции,ползвани у нас и в чужбина към любителски трансивър.

  Тъй като ми се търкалят между техниките  някакви бройки стари военни портативни антенки за УКВ диапазона,но имащи несъвместим за включване към любителски радиостанции накрайник ми дойде идея как да модифицирам  този накрайник,така че да стане възможно куплирането към нашите радиолюбителски стандарти.При това конструкцията на антената се запазва без промяна и при нужда лесно може за секунди да се възстанови до първоначалното и състояние.Смисълът е когато сме изнесени за портативна работа да може да използуваме тези антени в диапазона 50 MHz  (т.нар. „Magic Band”) .При условия за  DX- спорадично прохождение  е общоизвестно,че радиовълните от далечните кореспонденти пристигат „отгоре” поради механизмът им на разпространение в този случай.

Заради това не е нужно да ползваме обезателно вдигнати нависоко антени.Е,разбира се хубавата антена си е хубава винаги и за това няма спор.

  В настоящото изложение аз показвам как може лесно да навием един PL-259 куплунг с широк изходен диаметър-18 мм за дебел коаксиален кабел,върху накрайника  на антената. Куплунзите за тънък кабел НЕ СТАВАТ за случая!

  В статията показвам как се доработва една гумена хеликоидална (спирално навита) антена за българска военна,носима FM-радиостанция Р-31М,работеща в диапазина 44-54 MHz .Със същия успех дори може да бъдат доработени всякакви антени от типа „Куликов” поради факта,че имат същите накрайници (щифтове) със същите прорези и диаметър.Антените за различните станции ( Р-104, Р-105,Р-107М, Р-126, Р159) имат различен по дължина  щифт.Работната им дължина е средно по 1,5 метра,но може да варират от 1до2 метра.Антените с дължина 1,5 метра се явяват точно ¼ дължина на вълната за диапазона 50 MHz и импеданс съответно около 50 Ohm. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0

  Необходими са някои дребни неща като стандартна ВиК уплътнителна гумичка с отвор в средата и външен диаметър 18мм.Първо тя се нахлузва върху щифта и я избутваме до упор.Предназначението е уплътнение на свободното пространство и изолация на антената от корпуса на  PL-259 куплунга. Следва навиване на меден многожилен проводник с не голям диаметър около активното жило на оригиналната антена.Ползвал съм меден многожилен проводник за изсмукване на припой при разпояване.Връзката трябва да е много стабилна!Вкарваме гайката на куплунга.После взимаме парче РVС-бензиноустойчив шлаух /бензинопровод/ с външен диаметър 8мм,вътрешен 6мм и дебелина 1мм,като го разрязваме надлъжно с макетно ножче.Пъхаме го около жилото на оригиналната антена с висящия меден проводник.Следва  навиване на куплунга около шлауха,тъй като той си има нарязана резба за целта в края.Естествено не трябва медният многожилен проводник да опира в корпуса на куплунга!Краят на проводника е прекаран през кухото централно жило на PL-259.След като се убедим в здравото притягане на куплунга към щифта на антената  издърпваме до край медния проводник и го запояваме към централното жило.Остатъкът от проводника се отрязва.Проверяваме с омметър връзката централно жило-антена,което е 0 ома, а също и да няма връзка между централното жило и корпус на куплунга.

  Следва да тестваме антената по стойност на КСВ на самата радиостанция.Ако антената е къса ,то трябва да я удължим с някаква метална наставка на върха ,а ако е по-къса за работната честота да пуснем някакъв проводник-противовес свързан с корпуса на трансивъра близо до основата на антената ,който със своя капацитивен импеданс да компенсира индуктивния такъв на антената,докато КСВ стане приемлив. На снимките съм показал как се променя КСВ в зависимост от честотата за конкретната гумена хеликоидална антена. При честота 50,0 MHz  SWR=1.0 .При честота 51,5MHz  SWR=1.5. Горната граница на приемливия работен диапазон при който SWR достига 3,0  се явява 51,17MHz.Това препокрива предостатъчно разрешената ни до момента работна лента от 50,05-50,20MHz !

  Заради това,че моят QRP-трансивър е с BNC  антенен вход се налага да се свърже и преходник SO-239/BNCm.Ъгълът на антената може да се промени с правоъгълен преходник или тройник.

  Успех и 73!

26-04-2022г. гр.Варна                                          инж. Емил Бучков-LZ2EMO

 

 

Има ли безопасни йонизиращи лъчения?

Има ли безопасна йонизираща радиация?!

Преди време в Youtube пуснах едно видео „Йонизиращата радиация около нас и в нашия дом”.Там показах как реагират рентгенометрите-радиометри включително и една йонизационна камера собствено производство на разни радиоактивни вещества.Последната сравнително слабо реагираше на гама-излъчването,но сега когато случайно ми попадна  източник на алфа-лъчение едно газово чорапче импрегнирано с ториеви соли се оказа,че чувствителността и към този тип излъчване е доста голяма!

На видеото:
https://www.youtube.com/watch?v=6jK4Y_-3h88&t=216s „Is there non dangerous ionizing radiation“ се вижда как само един лист хартия спира алфа-лъчите,които всъщност са хелиеви ядра.  От таблицата на фиг1 се вижда ясно кой тип излъчване предизвиква по-силна йонизация и кой тип излъчване има по – силно и дълбоко проникване да речем в човешките тъкани.

В графиката от фиг2 образно съм нарисувал кой тип излъчване как може да бъде отслабено и с какви средства.

 Интересното е,че бързите неутрони  могат да бъдат спрени и само с полиетилен или стиропор.Това няма да го прочетете в гражданската литература по темата,а в специализираната военна такава.Подобни  научни публикации има и в сайтовете на ВВМУ Никола Вапцаров-Варна.Да, и не само там.Новите бронетанкови машини са изпълнени с броня  на слоеве,като между отделните слоеве е сложен полиетилен за защита на личния състав от бързи неутрони.

 На фиг3 образно съм нарисувал как радиоактивният елемент Торий 230 при разпада си  до Радий 226 се отделят алфа-частици.Самият Радий 226 при разпада си отделя алфа-частици и токсичният радиоактивен газ Радон222-газ без мирис,вкус,цвят и по-тежък от въздуха.Този газ се излъчва от мазите на стари жилища,от пукнатини в земята,но и от теракотни облицовки и определени видове мрамор.

 Има специализирани датчици за откриване присъствието на този газ,но те са недостъпни за обикновенния човек.По-простият начин за откриването на Радон222 е прахосмукачка на входа на която около тръбата е навит филтър напоен с вода.След като прахусмукачката е работила в определеното домашно помещение се измерва  алфа-излъчването на мокрия филтър.

 Алфа-частиците се спират само с лист хартия,но ето това е подвеждащото,че тези частици са безопасни!Една такава частица вдишана от човек и попаднала за постоянно в белия дроб или другаде има силно йонизиращо и канцерогенно действие около себе си .Гама и Х –лъчите имат малка йонизираща способност,но пък имат дълбоко проникване. Прилагам и цветна таблица фиг4 показваща три вида зони на излъчване зелена-безопасна,оранжева-повишена опасност и червена-опасна !Таблицата за мощност на дозата е в единици микрозиверт за час uSv/h . Ако искаме да преминем в микрорентген за час uR/h е нужно табличните стойности да умножим по 100.

 В заключение можем да кажем,че реално няма безопасна йонизираща радиация или тип радиоактивни лъчи.

 Бъдете бдителни,живи и здрави,73!

05-04-2022 гр.Варна                                  Инж.Емил Бучков LZ2EMO

Фиг.1

Фиг.2

Фиг.3

Фиг. 4

 

ВИДЕО:

Външен A-V метър в захранващата верига на КВ/УКВ 100-150 W /RF PWR/ трансивър.

Много често в практиката ползваме трансивъри без да можем оперативно да следим захранващото напрежение и консумирания от захранващия източник ток.Проблемът става с по-голяма важност,ако се работи в полеви или мобилни условия от акумулатор.С предложеното устройство,състоящо се от две малки кутийки-едната в която е монтиран токовия измервателен шунт и втората-на която е монтиран измервателния прибор.Двата блока са свързани с тънък ширмован двупроводен микрофонен кабел 1,5 метра.

В основата е използувана измервателна автомобилна стрелкова система тип
ВА-340 /Русия/. Тъй като максималният и измерван ток от 120 ампера е твърде голям за нашата цел, не може да употребим оригиналния фабричен шунт,а трябва да се изработи такъв,който да осигури максимален ток на отклонение примерно 30А.За директно отчитане стойността на тока ползваме волтовото разграфяване в горния край на скалата (0-30V).
Това в общи линии съответства на консумирания от един 100-150 ватов трансивър ток.
Шунтовото съпротивление при ток на пълно отклонение на магнито-електрическата система 7,5 mA , вътрешно съпротивление 10 Ohm и стандартно напрежение 75mV след изчисление се получава 2,5mOhm.
На практика шунтът е изработен от парче многожилен,меден гъвкав силов проводник със сечение 2,5 кв.мм и PVC-изолация с дължина 50 см. Проводникът е много добре калайдисан в двата си края за добър контакт и тези два края завършват с порцеланова двойна лустер-клема,която е разчетена за сечения 6 кв.мм.Калиброването на шунта става с отрязване на малко от проводника или пък със снаждането на малко,допълнително парче.
Използва се временен товар от няколко да речем автомобилни лампи 21+5W паралелно захранени.Последователно на товара се свързва цифров мултицет на обхват 10 или 20А. Калибрирането може да стане примерно на стойност на консумация 5А ,като плавно се регулира напрежението на захранващ изправител.Всички фабрични импулсни захранващи източници 12V/30А имат изведен тример за регулировка от 10 до 15V.
За по-добро наблюдение през нощта и в тъмно съм монтирал два бели светодиода с диаметър 3мм във вътрешността на корпуса на измервателната система. Скалата и стрелката са покрити фабрично с фосфорен материал.До към средата на 50-те години тези и други по тип прибори и часовници са били покривани с постоянна светомаса (ПСМ), съдържаща добавка на радиоактивна сол на радий-Ra226,благодарение на която приборите са светели без външно предварително осветяване,но впоследствие е прекратено добавянето на Ra226 – източник на алфа-радиоактивност. Показаната измервателна система е произведена в по-ново време и скалата е покрита с временна светомаса,несъдържаща радиоактивни добавки.Недостатък е,че луминесценцията трае кратко след облъчването с видима бяла или UV- светлина.
Предвидена е възможност за подзаряд или заряд на акумулатор от външно зарядно устройство (CHARGER) 15V и максимален ток 6А.При заряд с ток по-голям от тока на консумация,стрелката на прибора ще се отклонява наляво от нулата.Тримерът 10 kOhm служи за точно установяване показанията в режим `волтметър`.В режим `амперметър` натискайки краткотрайно фабричния бутон `V` също можем да преминаваме в измерване на напрежение.Освен превключвателя `А-V` има втори, за включване на LED-подсвета.
Вярно е,че сега има много по-малки и по-модерни цифрови индикатори за ток и напрежение,но примерно седемсегментните са инертни и крайно неподходящи за измерване на бързопроменяща се консумация,каквато има трансивъра в режими: SSB; CW; AM и цифровите такива. Стрелковата индикация очевидно е за предпочитане!Предпазителят 0,16А защитава бобинката на измервателната система от прекъсване на шунта или някакво неправилно свързване.Предпазителят 10А защитава от прекомерно висок ток на изхода на зарядното устройство и късо съединение между акумулаторните кабелни накрайници (уши).

19-02-2022г. гр.Варна 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO

Ремонт на радиочестотен антенен коаксиален превключвател тип CX-201. Втора част.

Преди няколко месеца имах проблем с неизправен ВЧ-превключвател тип СХ-201,който се състоеше в това,че едната контактна пластина се беше поизправила и не контактуваше със съответния четириграм.
След леко позакривяване с помощта на пинсета работоспособността на
ВЧ-превключвателя беше възстановена. Днес обаче сигналът от антената отново се загуби.След отваряне кутията на превключвателя се видя,че позлатената контактна пластина е счупена. Имах под ръка пружиниращи посребрени пластини от капаците на стари български телевизионни тунери тип ИТК-1П. Те са много по-меки и еластични.
Използвайки индукционен поялник 100W лесно калайдисах част от единия край на позлатената и посребрената пластини,което става лесно.


Запоих новото удължение към старата пластина,проверих омическото съпротивление на контактуване,многократно прещраках въртока и с това реших този проблем.

Успехи и 73!

19-12-2021г. Варна инж. Е.Бучков LZ2EMO

Проблем с радиочестотен антенен коаксиален превключвател тип CX-201

Преди около две години от електронен европейски магазин закупих антенен превключвател.На блистера има германски баркод и беше отпечатано лого на фирмата Albrecht ,която се ползва с добро име в Германия.Да,но от една седмица забелязах,че когато превключа на канал VHF,който слушам всеки ден и който излъчва непрекъснат сигнал не чувах в радиото нищо в продължение на половин или една минута.В последствие сигналът идваше.След като направих измерване с цифров омметър се оказа,че контактното съпротивление не е нула ,а безкрайност ома.
Демонтирах превключвателя и го отворих за да установя причината.Първичният оглед показа лош механически контакт между плоската месингова пластина и централното жило на фишката.Наложи се поизправяне на тази пластина ,която фабрично е леко огъната.Това лесно става с пинсета.За тези две години експлоатация не съм подавал повече от 25 W високочестотна мощност през този превключвател,който би трябвало да работи до 1 kW мощност в режим телеграф според указанията изписани на блистера.
Какво ли щеше да стане,ако работех с пределната мощност при този ЛОШ механичен контакт?!Притеснява ме и фактът ,че изделието се води германско!!!
Приложил съм и снимки.

Успехи и 73 !

04-09-2021г. Варна инж. Е.Бучков LZ2EMO

Високочувствителен индуктивен тестер за PWM /ШИМ/-схеми и всякакви други такива , излъчващи променливи магнитни полета “Inductest-20”.

 

Настоящето устройство се явява регистратор на слаби променливи магнитни полета. Ако датчикът/сензорът/ се демонтира и на негово място се сложи къса пръчковидна антена то устройството ще реагира на електрическата съставна на електромагнитните полета.
Тъй като в интернет има голям набор от подобни схеми, а и аз лично съм публикувал такива, то сега ще наблегна на магнитния тестер. Устройството е полезно при изследване работоспособността на захранващи схеми с широчинно-импулсна модулация /Pulse Width Modulation/. Достатъчно е да обходим филтриращите феритни дросели и други трансформатори за да разберем къде имаме прекъсване или неработеща верига.Обхождането става бързо от дистанция и не е нужно да се ползват мултимери или осцилографи. Захранващите адаптери за лап-топи или телевизори могат да се тестват през пластмасовите им кутии. По-сериозните захранвания оформени в алуминиеви кутии също могат да се тестват без разглобка, тъй като кутията е електрически екран, но не и магнитен! Колкото по-натоварено е едно захранващо устройство толкова по ярко светят светодиодите ,а пиезоизлъчвателят се чува по-силно. Има случаи, когато светодиодите не светят, но се получава отчетлив звуков сигнал.
Преди работа трябва потенциометъра за чувствителност да го завъртим надясно до упор. Мигат последователно с период на повторение примерно 1,5 секунди редувайки се двата светодиода. Завъртаме наляво, докато мигането спре. Това е граничната максимална чувствителност на тестера преди да премине в автогенерация. По този начин се проверява работоспособността на прибора, а и на батерията 9V. Входният двутранзисторен/Дарлингтон/ усилвател има коефициент на усилване по ток
180х180=32400 пъти .За да установим общото усилване взимаме от каталога на TL-082
коефициентът на усилване по напрежение без обратна връзка -94dB. Да, това е пределен параметър, който на практика няма да достигнем. За да бъдат параметрите съпоставими трябва коефициентът на усилване на предусилвателя по ток да го преизчислим като коефициент на усилване по напрежение. Получава се усилване 337,5 пъти по напрежение или това е около 50,6dB. И така в крайна сметка общото усилване на предусилвателя и операционния усилвател се явява сумата от 51+94=145dB. Само теоретично! Понеже имаме въведена ООВ по напрежение да кажем, че можем да бъдем доволни и на Ku=100dB.
Тестерът успешно реагира на полето на електронно-механичен будилник, работещ с батерия 1,5V при обхождане на корпуса му. Точно на 1 секунда в синхрон на придвижването на секундната стрелка и светодиодите се редуват в своето светене.
Джобен ултравиолетов тестер за фалшиви банкноти работещ също с батерия 1,5V пали светодиодите отвсякъде. Ако доближим устройството до GSM се чуват какви ли не звуци. Ако слушаме на него музика то доближавайки сензора в областта на високоговорителя чуваме същия сигнал в пиезо-излъчвателя. Автолюбителите могат да проверяват работоспособността на запалителната система на 4-тактовите ДВГ, доближавайки прибора до съответните високоволтови кабели подаващи високо напрежение на запалителните свещи.
Желателно е феритният дросел-сензор да е с по-висока индуктивност. Използвал съм
купешки, които се продават в магазините за радиоелементи и електроника със стойност 22mH. Кутийката също е купена от такъв магазин.
По принцип двата светодиода никога не светят по едно и също време,а се редуват. Обаче, ако честотата на сигнала е малко по-висока то окото възприема светенето и на двата като едновременно. При това единият диод може да свети по-слабо от другия.Последното е признак, че коефициентът на запълване Кр не е равен на 0,5 /еднакво по сила светене/,а е или по-голям или по-малък от 0,5. 2Двата полупериода не са симетрични.

Кр = {\displaystyle Kp={\frac {tw}{T}}} tw /Т , където tw е продължителността на импулса, а T е периода му. Кр може да има стойност от 0,01 до 0,99, или от 1% до 99%.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_Kp

* * *

Успех и 73 ! гр.Варна / 10-2020г. инж. Емил Бучков- LZ2EMO