В измервателната практика се налага използването на ВЧ-сигнал-генератори. Не винаги обаче изходната амплитуда на сигнала е достатъчно ниска за да се извърши съответното измерване. Някои генератори дори нямат индикатор за изходно ниво.
Предлагам проста схема за решаване на този проблем.Настоящият атенюатор е реализиран на SMD-резистори поради 2 причини. Първо-миниатюризация и второ-този вид елементи са металоокисни, което означава, че са
високочестотни и безиндуктивни поради самата си конструкция.
Използвани са елементи тип 1206 /3,2мм х 1,6мм/ 0,125W до тип 2512 /6,3мм х 3,1мм/ 0,5W. Кутията в която е разположен атенюатора в случая е стандартна пластмасова, закупена от магазина. Вътрешно е екранирана с алуминиево фолио.
При правилен монтаж входното и изходното съпротивление измерено с цифров прибор трябва да е 50,0 ома, а съпротивлението между входа и изхода да е 100,0 ома.
Атенюаторът на практика се включва към сигнал-генератора през тройник. Чрез него може да се измери нивото на ВЧ-сигнала подаван към атенюатора, използвайки ВЧ-сонда с високоомен вход, включена към отклонението. Такава сонда, измерваща напрежението от пик до пик /Vрр/ съм публикувал тук.
Ако искаме примерно да проверим калибровката на S-метъра на КВ-приемник или трансивър трябва на входа му да подадем амплитуда 50 uV за да се отклони измервателният му прибор на S=9. На входа на атенюатора за целта трябва да зададем ниво 10 000 пъти по-високо /+80 dB/ или 500 mV.
При измерване на чувствителността на приемника на трансивър Kenwood TS-850S на диапазон 1,8 MHz „девятката” бе достигната при 49,5 uV.
Да не се забравя,че напрежението измерено през удвоителната детекторна сонда първо трябва да се раздели на 2, а след това за да се получи ефектив ната променливотокова стойност да се умножи по 0,707!
За честоти над 30 MHz нивото на стойностите на S-метъра са редуцирани 10 пъти по стандарт, а „девятката” съответства на 5 uV!

ВНИМАНИЕ! При включване към антенния вход на трансивъри в никакъв случай да не се преминава в режим на предаване, което ще повреди атенюатора.

20/11/2017г. гр.Варна инж. Емил Бучков – LZ2EMO

Доскоро работех с трансивър ICOM 746 PRO, който има една много полезна функция VSC или Voice Squelch Control – Гласов скуелч. Говорителят се включва само тогава, когато в шума се открие някакъв гласов или тонален компонент. Така ненужният и безполезен шум не дразни слуха обременително. Но тъй като сега имам друг трансивър, който няма тази екстра реших да измисля нещо подобно като система и то така, че да се включва външно и да е универсално за всякакви модели трансивъри или комукационни приемници.

Самото устройство, в изключено състояние, действа само като обикновен външен говорител, а когато се включи вече функционира като прагово устройство. На входа е поставен един двуполупериоден ограничител със силициеви диоди. Следва потенциометър задаващ нивото на сработване на скуелча. След удвояване на детектирания сигнал последният се подава на компаратор реализиран с половината от операционния усилвател 082. Избрах него защото този тип могат да се захранват от еднополярен източник. Двата входа получават детектирания сигнал синфазно, което не довежда до промяна в изхода на компаратора. Но понеже към инвертиращия вход имаме включен интегриращ кондензатор 10nF когато освен равномерен шум се появи гласов или тонален компонент то сигналът по инвертиращия вход закъснява спрямо неинвертиращия,която разлика се усилва, а компараторът сработва.

Изходните сигнали се филтрират от резките отскоци чрез кондензатор 22uF и се изправят от Грец-схема, която подава
сигнала към вътрешния светодиод на оптронната двойка 6Н2001. Емитерът на вътрешния фототранзистор заедно със
следващия транзистор 2Т3169С образуват Дарлингтон с голямо усилване по ток. Кондензаторът от 100uF свързан към
краче 4 на оптрона има предназначението меко да включва и изключва релето, като не му се позволява да се задейства от много кратки импулси, а изключването се забавя с оглед при паузите между думите да не се накъсва речта, което би било доста дразнещо.

Нивото на сработване на скуелча се регулира с нискоомния потенциометър 4,7k. Не е избрана умишлено по-висока стойност, за да не се появява паразитен брум по входа на детектора. При постъпване на полезен сигнал светва жълтият светодиод, а релето превключва своите контакти като аудиосигналът от изхода на трансивъра /или приемника/ от
товарния резистор 8 ома 2 вата се комутира към говорителя. Естествено, че прагът на задействане зависи от този потенциометър, но и от потенциометърът за усилване по ниска честота на трансивъра. Станцията която използвам Kenwood TS-850S има собствена скуелч-система, но за съжаление тя НИКОГА не може да сработи на ниските диапазони 1,8 ; 3,5 и 7MHz поради високото ниво на шума, ако не е включен атенюаторът по В.Ч!

[Show slideshow]

Добре е балансиращият потенциометър 150k да се изведе на задната страна на кутията на устройството. Оказа се, че този операционен усилвател има някаква температурна нестабилност която от време на време трябва да се компенсира. Като разгледах топологията на вътрешната му схема видях, че входовете му са изпълнени с P-канални биполярни полеви транзистори което може да е причина за изтичане на гейтови токове към маса. С това си обяснявам и известното температурно разбалансиране.

Цялото устройство е поместено в стандартна пластмасова кутия с размери 148х85х45 мм. Между мембраната на високоговорителя и отворите на лицевата част на кутията е поставен дунапрен. Използван е българският говорител ВК-0634, с който се постига задоволително качество на звука при този обем на кутията. Не се забелязват някакви резонанси, вибрации и реверберации.

Ако някой желае може да изпробва и друг операционен усилвател работещ с еднополярно захранване. Добре е също да е с полеви транзистори на входа си, но изпълнени по MOS – технологията.

28/06/2016 гр.Варна 73! Инж. Емил Бучков-LZ2EMO