В тази статия съвсем накратко е проучен и проследен пътят на развитие на морските УКВ честоти и канали. Статията е част от поредица „16 канал” на автора.
До 1947 г. не е имало специално разпределение на морски УКВ честоти. Разбира се, чисто исторически УКВ (30 MHz – 300 MHz) започват да се използват и развиват още в първите десетилетия на XX век и дори преди това. Знайно е, че в началните години на радиото основно се ползват дълги и средни вълни. Историята на УКВ е интересна с това, че епохалните доказателства на Рудолф Хайнрих Херц за потвърждение на теорията на на Максуел за електромагнитните вълни са извършени именно на УКВ. Случва се в периода 1886 – 1888 г. в университета в Карлсруе.
Това е една моя идея, която всеки имащ това радио може да си я осъществи в рамките на час,два след като си набави нужните готови елементи-крепежи,конектори и светлини от съответните магазини.
Това прекрасно малко радио си има всичко освен дръжка за пренасяне, осветяване на лицевия панел и светлинен индикатор за предаване-“ON AIR” “PTT” или “TX”. Приложената схема е съвсем елементарна и може да се използва ако не се свързва външен усилвател на мощност.
Ако светлините са твърде ярки,то може да се свържат последователно на светодиодните матрици по един резистор над 150 ома с мощност 0,25 или 0,5 W.
Старите късовълновици знаят колко е неприятно да слушат забравен трансивър с включен VОХ. Тази силна червена светлина ще нипредпазва да не допускаме тази грешка.
При полева или аварийна работа, когато ползваме акумулатор с малък капацитет тези светлини могат да се изключат от жака 2,5мм. Всяка светлина консумира около 70 mA или при предаване това е 140 mA. Предвиден е и един захранващ жак 5.5 мм за външен автоматичен антена тунер.
Самата дръжка е наклонена напред под 45 градуса спрямо лицевия панел.
В измервателната практика се налага използването на ВЧ-сигнал-генератори. Не винаги обаче изходната амплитуда на сигнала е достатъчно ниска за да се извърши съответното измерване. Някои генератори дори нямат индикатор за изходно ниво.
Предлагам проста схема за решаване на този проблем.Настоящият атенюатор е реализиран на SMD-резистори поради 2 причини. Първо-миниатюризация и второ-този вид елементи са металоокисни, което означава, че са
високочестотни и безиндуктивни поради самата си конструкция.
Използвани са елементи тип 1206 /3,2мм х 1,6мм/ 0,125W до тип 2512 /6,3мм х 3,1мм/ 0,5W. Кутията в която е разположен атенюатора в случая е стандартна пластмасова, закупена от магазина. Вътрешно е екранирана с алуминиево фолио.
При правилен монтаж входното и изходното съпротивление измерено с цифров прибор трябва да е 50,0 ома, а съпротивлението между входа и изхода да е 100,0 ома.
Атенюаторът на практика се включва към сигнал-генератора през тройник. Чрез него може да се измери нивото на ВЧ-сигнала подаван към атенюатора, използвайки ВЧ-сонда с високоомен вход, включена към отклонението. Такава сонда, измерваща напрежението от пик до пик /Vрр/ съм публикувал тук.
Ако искаме примерно да проверим калибровката на S-метъра на КВ-приемник или трансивър трябва на входа му да подадем амплитуда 50 uV за да се отклони измервателният му прибор на S=9. На входа на атенюатора за целта трябва да зададем ниво 10 000 пъти по-високо /+80 dB/ или 500 mV.
При измерване на чувствителността на приемника на трансивър Kenwood TS-850S на диапазон 1,8 MHz „девятката” бе достигната при 49,5 uV.
Да не се забравя,че напрежението измерено през удвоителната детекторна сонда първо трябва да се раздели на 2, а след това за да се получи ефектив ната променливотокова стойност да се умножи по 0,707!
За честоти над 30 MHz нивото на стойностите на S-метъра са редуцирани 10 пъти по стандарт, а „девятката” съответства на 5 uV!
ВНИМАНИЕ! При включване към антенния вход на трансивъри в никакъв случай да не се преминава в режим на предаване, което ще повреди атенюатора.
Резултат: има индикация кога се зарежда и кога е заредена и може да се зарежда с обикновен microUSB кабел. цена ~$0.70 + 1 ч. работа и 1 м. чакане да дойде от Китай
Доскоро работех с трансивър ICOM 746 PRO, който има една много полезна функция VSC или Voice Squelch Control – Гласов скуелч. Говорителят се включва само тогава, когато в шума се открие някакъв гласов или тонален компонент. Така ненужният и безполезен шум не дразни слуха обременително. Но тъй като сега имам друг трансивър, който няма тази екстра реших да измисля нещо подобно като система и то така, че да се включва външно и да е универсално за всякакви модели трансивъри или комукационни приемници.
Самото устройство, в изключено състояние, действа само като обикновен външен говорител, а когато се включи вече функционира като прагово устройство. На входа е поставен един двуполупериоден ограничител със силициеви диоди. Следва потенциометър задаващ нивото на сработване на скуелча. След удвояване на детектирания сигнал последният се подава на компаратор реализиран с половината от операционния усилвател 082. Избрах него защото този тип могат да се захранват от еднополярен източник. Двата входа получават детектирания сигнал синфазно, което не довежда до промяна в изхода на компаратора. Но понеже към инвертиращия вход имаме включен интегриращ кондензатор 10nF когато освен равномерен шум се появи гласов или тонален компонент то сигналът по инвертиращия вход закъснява спрямо неинвертиращия,която разлика се усилва, а компараторът сработва.
Изходните сигнали се филтрират от резките отскоци чрез кондензатор 22uF и се изправят от Грец-схема, която подава
сигнала към вътрешния светодиод на оптронната двойка 6Н2001. Емитерът на вътрешния фототранзистор заедно със
следващия транзистор 2Т3169С образуват Дарлингтон с голямо усилване по ток. Кондензаторът от 100uF свързан към
краче 4 на оптрона има предназначението меко да включва и изключва релето, като не му се позволява да се задейства от много кратки импулси, а изключването се забавя с оглед при паузите между думите да не се накъсва речта, което би било доста дразнещо.
Нивото на сработване на скуелча се регулира с нискоомния потенциометър 4,7k. Не е избрана умишлено по-висока стойност, за да не се появява паразитен брум по входа на детектора. При постъпване на полезен сигнал светва жълтият светодиод, а релето превключва своите контакти като аудиосигналът от изхода на трансивъра /или приемника/ от
товарния резистор 8 ома 2 вата се комутира към говорителя. Естествено, че прагът на задействане зависи от този потенциометър, но и от потенциометърът за усилване по ниска честота на трансивъра. Станцията която използвам Kenwood TS-850S има собствена скуелч-система, но за съжаление тя НИКОГА не може да сработи на ниските диапазони 1,8 ; 3,5 и 7MHz поради високото ниво на шума, ако не е включен атенюаторът по В.Ч!
Добре е балансиращият потенциометър 150k да се изведе на задната страна на кутията на устройството. Оказа се, че този операционен усилвател има някаква температурна нестабилност която от време на време трябва да се компенсира. Като разгледах топологията на вътрешната му схема видях, че входовете му са изпълнени с P-канални биполярни полеви транзистори което може да е причина за изтичане на гейтови токове към маса. С това си обяснявам и известното температурно разбалансиране.
Цялото устройство е поместено в стандартна пластмасова кутия с размери 148х85х45 мм. Между мембраната на високоговорителя и отворите на лицевата част на кутията е поставен дунапрен. Използван е българският говорител ВК-0634, с който се постига задоволително качество на звука при този обем на кутията. Не се забелязват някакви резонанси, вибрации и реверберации.
Ако някой желае може да изпробва и друг операционен усилвател работещ с еднополярно захранване. Добре е също да е с полеви транзистори на входа си, но изпълнени по MOS – технологията.
Когато е инсталирано радиото в автомобил няма никакъв проблем, поради това че то реално не се изключва от бордовото акумулаторно захранване и при ново включване на дисплея се изобразяват последните канали на които сме го оставили. Проблемът се появява обаче ако използваме станцията в настолен вариант. При всяко ново включване се изписват каналите по реда определен от софтуера, което е много дразнещо защото трябва ръчно да си изкараме каналите, които предпочитаме за работа. За да се избегне това неудобство аз ползвам допълнителен маломощен поддържащ паметта източник-адаптер за 12V. Радиото в изключено състояние консумира около 16 mA. Не е оправдано когато ни няма в къщи големият изправител да остава включен.
Устройството е поместено в малка пластмасова кутийка с изведен двуцветен индикаторен диод. Отстрани има букса моно 3,5мм за включване на адаптора чрез съответния жак. Ако имаме включено главно захранване, но нямаме поддържащото паметта напрежение диодът ще свети червено. Ако главното захранване е изключено но имаме поддържащото напрежение, диодът ще свети зелено. При нормална работа диодът е оранжев.
Shodan.io е търсачка като Гугъл, но за активни машини, свързани в интернет. Когато напишеш “Server: WebSDR“ излизат около 65 резултата. Реших, че ще е полезно да ги направя като списък:
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the ...
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
