Една идея,как може да включим портативна гъвкава антена от по-старите военни радиостанции,ползвани у нас и в чужбина към любителски трансивър.
Тъй като ми се търкалят между техниките някакви бройки стари военни портативни антенки за УКВ диапазона,но имащи несъвместим за включване към любителски радиостанции накрайник ми дойде идея как да модифицирам този накрайник,така че да стане възможно куплирането към нашите радиолюбителски стандарти.При това конструкцията на антената се запазва без промяна и при нужда лесно може за секунди да се възстанови до първоначалното и състояние.Смисълът е когато сме изнесени за портативна работа да може да използуваме тези антени в диапазона 50 MHz (т.нар. „Magic Band”) .При условия за DX- спорадично прохождение е общоизвестно,че радиовълните от далечните кореспонденти пристигат „отгоре” поради механизмът им на разпространение в този случай.
Заради това не е нужно да ползваме обезателно вдигнати нависоко антени.Е,разбира се хубавата антена си е хубава винаги и за това няма спор.
В настоящото изложение аз показвам как може лесно да навием един PL-259 куплунг с широк изходен диаметър-18 мм за дебел коаксиален кабел,върху накрайника на антената. Куплунзите за тънък кабел НЕ СТАВАТ за случая!
В статията показвам как се доработва една гумена хеликоидална (спирално навита) антена за българска военна,носима FM-радиостанция Р-31М,работеща в диапазина 44-54 MHz .Със същия успех дори може да бъдат доработени всякакви антени от типа „Куликов” поради факта,че имат същите накрайници (щифтове) със същите прорези и диаметър.Антените за различните станции ( Р-104, Р-105,Р-107М, Р-126, Р159) имат различен по дължина щифт.Работната им дължина е средно по 1,5 метра,но може да варират от 1до2 метра.Антените с дължина 1,5 метра се явяват точно ¼ дължина на вълната за диапазона 50 MHz и импеданс съответно около 50 Ohm. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0
Необходими са някои дребни неща като стандартна ВиК уплътнителна гумичка с отвор в средата и външен диаметър 18мм.Първо тя се нахлузва върху щифта и я избутваме до упор.Предназначението е уплътнение на свободното пространство и изолация на антената от корпуса на PL-259 куплунга. Следва навиване на меден многожилен проводник с не голям диаметър около активното жило на оригиналната антена.Ползвал съм меден многожилен проводник за изсмукване на припой при разпояване.Връзката трябва да е много стабилна!Вкарваме гайката на куплунга.После взимаме парче РVС-бензиноустойчив шлаух /бензинопровод/ с външен диаметър 8мм,вътрешен 6мм и дебелина 1мм,като го разрязваме надлъжно с макетно ножче.Пъхаме го около жилото на оригиналната антена с висящия меден проводник.Следва навиване на куплунга около шлауха,тъй като той си има нарязана резба за целта в края.Естествено не трябва медният многожилен проводник да опира в корпуса на куплунга!Краят на проводника е прекаран през кухото централно жило на PL-259.След като се убедим в здравото притягане на куплунга към щифта на антената издърпваме до край медния проводник и го запояваме към централното жило.Остатъкът от проводника се отрязва.Проверяваме с омметър връзката централно жило-антена,което е 0 ома, а също и да няма връзка между централното жило и корпус на куплунга.
Следва да тестваме антената по стойност на КСВ на самата радиостанция.Ако антената е къса ,то трябва да я удължим с някаква метална наставка на върха ,а ако е по-къса за работната честота да пуснем някакъв проводник-противовес свързан с корпуса на трансивъра близо до основата на антената ,който със своя капацитивен импеданс да компенсира индуктивния такъв на антената,докато КСВ стане приемлив. На снимките съм показал как се променя КСВ в зависимост от честотата за конкретната гумена хеликоидална антена. При честота 50,0 MHz SWR=1.0 .При честота 51,5MHz SWR=1.5. Горната граница на приемливия работен диапазон при който SWR достига 3,0 се явява 51,17MHz.Това препокрива предостатъчно разрешената ни до момента работна лента от 50,05-50,20MHz !
Заради това,че моят QRP-трансивър е с BNC антенен вход се налага да се свърже и преходник SO-239/BNCm.Ъгълът на антената може да се промени с правоъгълен преходник или тройник.
Станцията официално се води двубандова за диапазоните 10 и 11 метра,но като се добави опцията /налична/ за Export & US-variant 25.615-31.105 MHz реално тя става трибандова. Модулации: CW;LSB/USB;FM;AM. В зависимост от избраната модулация изходната максимална мощност варира от 11 до 40W. Отделно мощността може да се намали плавно до нула.
Тука ще се обърне повече внимание на програмирането. За съжаление станцията няма изведен на корпуса външен куплунг за програмиране. Има такъв, но той се намира на основната платка. Обикновенно станцията пристига без кабел за програмиране и съответния софтуер.
За целта аз използвам кабел от друга радиостанция, работеща в УКВ-диапазоните, но това не е от значение. Важното е кабелът да не е китайски, а за предпочитане да е на фирмата „Prolific” с чип PL2303. От нета се сваля оригиналния фирмен драйвер за кабела. Също от нета се сваля и фърмуера v6.0 за SS6900N.
Нужно е да се изработи едно допълнително кабелче-приставка. От едната му страна
се запоява кабелно гнездо стерео 3,5мм а от другата заголените три извода: оплетка,
RX и TX се запояват директно на главната платка куплунг J-504. По подходящ начин кабелчето трябва да се пристегне с една по-широка шайба и винтче малко преди да излезе от кутията на радиото. Целта е при неволно дърпане да не се откъснат спойките.
Приложил съм схема на свързване на кабелите.
Една забележка! Доста време ми отне откриването на проблем при който измервайки с омметър съпротивлението на оплетката от единия край до другия край на късото кабелче се оказа ,че това съпротивление въобще не е 0 ома,а варира от няколко десетки до стотици ома и постоянно се променя. След щателна проверка виновно се оказа китайското кабелно гнездо. Привидно връзката между пристягащата кабела пластинка-ложа и металният цилиндричен корпус изглежда добра, но НЕ! Това е някакъв сериен фабричен дефект в цялата магазинска партида. Та трябва да се внимава какво се купува!
След инсталирането на драйвера и фърмуера включваме програмиращият кабел към радиото и пускаме същото. Софтуерът сам си избира USB-компорта. Приложил съм снимки от екрана на компютъра ми. Първо четем информацията записана в радиото, после я коригираме и отново записваме вече коригираните данни. Докато компютърът комуникира с радиото на дисплея се изписва PC. Когато обменът на данни приключи се изписва End. Изключваме станцията и пак я включваме.Общо взето проста работа!
23/08/2020г./ гр.Варна 73! LZ2EMO
P.S. Тайната комбинация от бутони при смяна на бандовете 1,2 или 3 е едновременно натискане на FUNC и EMG и след това се включва радиото. Изборът се прави от селектора /голямото копче/. Завършва се с FUNC след което радиото се изключва. Това никъде не е написано в наръчника!
Това е радиочестотно излъчване, което има определено вредно влияние върху човешкия организъм. Да, зависимостта е от мощността и от честотния диапазон на облъчването. Ако става дума за радари, то вредността е функция и от оборотите на въртене на антените и ширината на диаграмата им.Определено има значение дали става дума за постоянно или импулсно излъчване.
От приложените видеа става ясно, че микровълновите домашни фурни имат силно облъчване,въпреки металната им екранировка. Самото обработване на храните и напитките в такива „машинки” променя ДНК-то на продуктите, които в последствие консумираме и влизат в нас! Отделно температурата до която се загряват продуктите не е достатъчна за убиване на вредните микроби и вируси.
Само вода да загряваме, променяме нейната структура неблагоприятно!
От тези видеа става очевидно, че кулите на мобилните GSM-оператори съвсем не са безобидни цели 24 часа в денонощието!
Добре е да „прослушаме” мястото, където по-дълго пребиваваме за такава активност с някакъв подходящ детектор. Аз съм разработил подобен още през 2007-ма г. Схемата му е публикувана тук : http://www.technotron-bg.eu/lz2emo/
20/05/2020г. гр.Варна Успех и 73 ! инж. Емил Бучков LZ2EMO
С това кратко, непрофесионално видео искам да обърна внимание на всички, които се интересуват от проблема. Ние хората нямаме сетивни органи за нейонизираща и йонизираща радиация. За съжаление можем да усетим само последствията, когато е доста късно! На http://www.technotron-bg.eu/lz2emo/ съм публикувал чувствителен джобен приемник за ВЧ/СВЧ радио-излъчване, който може да ни помогне да изследваме местата, където най-често пребиваваме за продължително време.
Настоящето видео обаче е на тема йонизираща радиация. За да можем да правим измервания са необходими рентгенометри-радиометри или просто казано дозиметри.
Най-често се намират гама-дозиметри, но по-добрите и по-скъпите могат да измерват освен гама частици така алфа и бета. За повече теория в „Уикипедия”.
Освен показаните радиоактивни обекти,които намерих в моя дом в бита съществуват и други неща, които излъчват опасна радиация, като червен гранит /плотове,маси/, теракот, ураново жълто или зелено стъкло, чорапчета за газови лампи, китайска светло-оранжева или жълта керамика с уранова глеч, стари фосфорни циферблати на часовници, будилници авиационни и танкови прибори произведени преди 1960 година, китайски самосветищи дрънкулки, стари фотообективи и много други.
Мощността на дозата на излъчване обикновенно се мери в Зиверти за час Sv/h, Рентген за час R/h, импуси за минута CPM ,но има и други единици. Погълнатата доза се изчислява,като мощността на дозата на излъчване се умножи по часовете на престой и съответно се изразява в Sv или R .
Преминаване от Зиверти в Рентгени става като първата стойност се умножи по сто:
Sv/h X 100 = R/h .
За района на гр.Варна, а и за почти цялата територия на България околния гама-фон при нормални условия се движи около 0,15 uSv/h .
Оригинално станцията се комплектова с МТГ от две части:
– комутатор
– слушалка с микрофон и ластична текстилна лента за закрепване към главата на оператора.
Като носима за полева работа и в движение е удобна, но за мобилна или стационарна работа е доста непрактична такава гарнитура. Поради тази причина аз реших да я променя в нещо по-стандартно и невоенно. Премахнах свързващия кабел между комутатора и слушалките. На негово място сложих
спирален микрофонен кабел с пет разноцветни жила плюс оплетка. Единият край е свързан с комутатора, а другият му край завършва с модифициран микрофон от старите носими български УКВ-радиостанции „Микрон” тип ПМ-693, които все още се намират тук-там по битпазарите из страната, вече като антики.
Приложил съм схеми и снимки за да стане ясно какво се прави. За да няма дублиране на бутоните за РТТ микретата от комутатора е с прекъснати изводи. На платката на комутатора е необходимо да се запои и едно малко мостче между точка №2 и точка №6, където към първата до момента е бил свързан стария микрофон ДЭМШ, а към втората слушалката. Новият динамичен капсул поема двете функции: на микрофон и на слушалка.Добавил съм и два светодиода 3 мм. за индикация на режимите приемане /зелен/ и предаване /червен/.
Станцията има два антенни входа. Единият е за антена тип „Куликов” 1,5 метра, а другият е BNC за външна антена или пък скъсена гумена хеликоидална такава. Тъй като при мене се използва вторият вход в гнездото за антена „Куликов” съм поставил контролна миниатюрна лампичка със съпротивление 50 ома. По желание този светлинен индикатор на излъчена мощност може да се изключва с мини ключе, за да не се отклонява постоянно енергия при предаване. И без това изходната В.Ч. мощност е около 1 Ват. Лампичката е поместена в капачка от дебел флумастер, а отдолу е набита месингова гилза от 8 мм газов патрон. Свободния край на микропревключвателя се защипва към пружиниращата клема-маса.
От приложените схеми и снимки ясно се вижда кое как и къде трябва да бъде свързано.
Радиостацията осъществява двустранна симплексна радиотелефонна свръзка в тактическите звена.
Видове работа – телефония с ЧМ, симплекс (F3E). Време за пренастройка 30 сек. денем и 50 сек. – нощем. Защита на входа – от предаватели с мощност 100 W на разстояние – 3м.
Антени: Радиостанцията работи с антени щир 1,5м. (тип Куликов) и бягаща вълна.
Тегло: 4,1kg.
Габарити: 300х180х75 мм.
Технически характеристики:
1. Честотен диапазон на радиостанцията – от 44,000 до 53,9875 MHz;
2. Количество работни честоти – 800;
3. Честотен интервал – 12.5 kHz;
4. Номинална изходна мощност върху товар (50+/-2) ом – не по-малка от 1W;
5. Далечина на свръзка – в равнинна местност 8 kм; – в среднопресечена местност до – 5 kм.
6. Електрозахранване – 12 V.
Измерена практическа консумация на ток при U=12,6V:
Ток на приемника без полезен сигнал и с включен шумоподавител………….. IRX = 150 mA
Ток на приемника при приемане на полезен сигнал или без шумоподавителIRX-sig = 160 mA
Ток при предаване в зависимост от честотата и съгласуването………ITX = 300-400 mA
Известно е, че един генератор /предавател/ отдава максимум енергия, когато товарът е равен по стойност с вътрешното му съпротивление.
У много радиолюбители битува мнението, че антеното съгласуващо устройство /АСУ/ чисто и просто САМО лъже предавателя, че има нормален товар, а разликата от мощност отива като топлина в самото АСУ.
Даже от теорията на мрежовото енергоразпределение е известно, че поради реактивни консуматори по линията част от генерираната от електроцентралите активна енергия се превръща в реактивна, което е чиста загуба, но не в топлина. Затова се предвиждат системи за компенсация на лошия Q-фактор или както се казва cos φ. В радиолюбителската практика теорията е абсолютно същата, но там честотите са по-високи.
За да се разберат по-добре нещата е необходимо да си отговорим на въпроса що е това импеданс /комплексен товар/, защото точно с този параметър се характеризират антените. В интернет /английскоезичните публикации/ може да видим, че импедансът е сума от активно съпротивление и реактивно такова. Записът може да е в алгебрична или тригонометрична форма с комплексни числа. Комплексният сегмент показва какво е дефазирането на напрежението спрямо тока в товара.
Дали се касае за индуктивен или капацитивен характер.
Z=R+jX или пък така |Z|= SQRT(R^2 + X^2) , където SQRT е корен квадратен
Направих си труда да извърша някои конкретни измервания с автоматичен антена-тунер SKY-102-AT.
Очевидно с антена-тунер загубите се намаляват значително!
Ueff = 0,5 .Up-p . 0,707 Ефективно напрежение измерено върху товара с ВЧ-сонда.
Peff = ( Ueff ^2 ) / R Ефективната мощност върху товара.
Използваните товари са активни, без реактивни компоненти!
Извод: Предавателят е „излъган” със съгласуван товар,за да отдаде пълната си мощност, а антенно-фидерния тракт получава тази мощност от АСУ, което има същият импеданс като него. Да, имаме и известни загуби при преобразуването, но те са неизбежни.
И все пак допускам да има и несъгласни с моята концепция. 🙂
Бел. ред: Публикуваме (почти без редакция, подчертаването е от редактора) кореспондецията между младия и зелен радиолюбител, който поддържа сайта, и „старото куче“ LZ2EMO, който освен опит в хобито има и солидна бройка статии в сайта varnahamradio.com. Надяваме се, че този разказ от първо лице ще ви върне назад в годините с усмивка, а защо не и да Ви провокира да напишете Вашите спомени и да ни ги изпратите за публикуване? Приятно четене!
LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com
Бат Кольо предното, което пуснах преди повече от месец, не излезе на сайта. Сега пускам друго нещо, което завърших днес- 01/08/2018г. Пробвах го – работи! Новата статийка е в прикачения файл. Поздрави! 73! Емил.
info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO
Здравей, Емо,
Не се познаваме – аз съм Николай, аз се грижа за сайта и добавям статиите – ще погледна какво съм пропуснал, а тази още днес ще я публикувам!
Благодаря много за статиите, които правиш, всички черпим знания от там!
А, здравей Ник! Да, наистина не се познаваме, щото аз не съм активен по сбирките. Малко от по-старата генерация съм, когато лампите залязваха и дойдоха транзисторите. Слушателския си номер LZ2N274 получих на рожденния си ден 22-12-1976 – тогава бях ученик в Електротехникума тук във Варна. Работил съм от градския радиоклуб LZ2KST стария! В последния курс на Техникум Димитър Ганев организирахме радиоклуб на техникума – LZ2KDG. На покрива опънахме дипол за 3,5. Сега стоят само двете тръби. Трансивърът беше правен по схема UW3DI хибридната версия на транзистори и лампи. Имаше и приемник „Волна-К“. Началник на клуба беше преподавателят ни по практика Койчо Вълчев (без инициал). Та той ми постави задачата един ден да разглобя за части една стара съветска военна радиостанция „РБМ“. Да, после разбрах, че това е копие на американска радиостанция. Още си пазя една от двете скални предавки, заедно със скалата.
В Електротехникума учихме като донаборници – бъдещи радисти в Армията и телеграфия. Ръководител ни беше батко Иван Тенев. Та някой от обучаемите го беше питал „В четвъртък ще имаме ли радизъм?!“ Много се смееше на този термин.
Помня, че слушателския му номер LZ2N272 беше с два преди моя. Загубих му после следите. Та тогава си направих първия самоделен зумер за изучаване на телеграфията-телефонен въгленов микрофон, последователно свързан на телефонна слушалка и плоска, суха батерия 4,5V(вече няма такива!). Естествено телеграфният ключ и той беше последователно в схемата. У дома понеже нямаше кой да ми предава на телеграфия аз използвах едно старо, концертно лампово радио „Христо Ботев“, настроено на някой служебен КВ-предавател.
В техникума периодично ни организираха викторини и конкурси за най-бързо сглобяване на някаква схема от рода на транзисторен мултивибратор. Естествено имаше и награди за победителите. Тогава съществуваше някаква организация, някакъв хъс!
Една от любимите книжарници в края на 70-те, та чак до края на 90-те ми беше „Руската“. Беше пълна с техническа литература. Нашите родни не предлагаха такова разнообразие. Някъде около 1978-ма излезе първия превод на американското издание „Наръчник на радиолюбителя-1-ва част“ Следващата година и 2-ра част.Беше голяма радост да видим какво създават и ползват любителите оттатък Атлантика. Т.нар. „Желязна завеса“ си беше наистина такава! Можехме да гледаме какво става на изток, но не и на запад. Това напълно важеше и за техниката.
Във Военното училище в Шумен 5 г. работих от градския клуб LZ2KSK CW/SSB. Участвал съм тогава в Републикански студентски радиомногобои. То сега май няма вече такива. Те включваха в няколко дена състезания по хвърляне на граната в цел (е фалшива!), стрелба с пневматична пушка, „лов на лисици“ в пресечена гориста местност, предаване и приемане на телеграфни радиограми за скорост смесен цифрово/буквен текст. Спане на хотел, зачислен на храна и тъй… Чича ти Кольо (бел.ред LZ2DZ) беше шеф на LZ2KKZ, който се помещаваше в т. нар. блок Сините плочки. Сега са останали само жеретата от антените за К.В. на покрива му. Имаше и клуб на МЕИ-то LZ2KKK, сега се води ТУ. Като офицер от ВВС имам внедрени в армията 12 рационализаторски предложения в областта на радиолокацията. Множество статии в печатни централни технически списания и вестници. Хайде да спирам до тука, че много се разводни работата. Чао за сега, пък все някога можем и да се видим!73!.
info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO
Здравей, Емо,
Надявам се, че не се обиждаш като се обръщам така към теб, правя го с много уважение. Дори самата тази кратка биография ще е интересна за публикуване – да се знае от младите. Всичко в интернет остава. Ако дадеш разрешение ще я редактирам и с помощ от бат Кольо малко ще я доразвием.
Сега намерих стартото ти писмо и до час ще го публикувам на сайта.
Ще се радвам да се видим – аз съм от езикова гимназия и нямам много технически познания, но ми е интересно и ще се развивам в тази посока.
Поздрави,
Никото
LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com
А добър вечер, Ник!
Сега се прибирам от смяна. Моите са по 12 часа. Даже седнах да вечерям и взех та отворих пощата. Благодаря за труда ,който влагаш при подръжката на НАМ-ския сайт! То без мерак и някакви способности нищо не става.
Аз не съм бил от най-активните младежи по онези години. Просто бях ученик. Всяка вечер гледахме да посетим Градския радиоклуб LZ2KST. Чакахме си търпеливо реда за да ни отстъпят стола пред трансивъра UW3DI. Спомням си първата връзка на 3,5 SSB с LZ2KPD-Провадия. Бая ми трепереше от вълнение крака, докато настъпвах педала за предаване. След това започнах и на телеграф и на по-горните бандове. Гледахме и се учихме от батковците. Имаше един Нелко. Беше доста „пекан“. Когато огладнеехме пращахме човек до снек-бара /срещу Валентина/ да донесе модерните за това време „принцеси“, коя със сирене, коя с кашкавал, коя с кайма . Хапване на крак и хайде пак на радиото. Върху покрива на клуба имаше голям двоен квадрат. Сега в града не можеш да видиш такова чудо. После клубът го преместиха на ул. „Аврам Гачев“ над банята. По това време имаше и други известни личности като бат Стефан LZ2SY, бат Кирчо LZ2ZB по-късно заминал в ГДР, а къщата му беше някаде пред ХЕИ-то до самия път,а на покрива жере. Миро Йонов LZ2RR беше тогава студент в МЕИ-то и работеше от тамошната LZ2KKK, а живееше на квартира срещу южния край на църквата св.Петка. Мисля, че по-късно той издаде едно книжле на тема „Любителска SSTV-телевизия“. Участвал съм в изложби на т. нар. ТНТМ /Техническо и Научно Творчество на Младежта/ с електронен телеграфен ключ и „маймунка“ изпълнен на 4 TTL-интегрални схеми. И тъй до 1978 есента.
После отидох да уча в Шумен. Ръководител на дипломната ми работа беше подполковник Петър Милев LZ2PM. Тогава всяка година представяхме Военното училище на студентските радиомногобои. Над града в гората на местността „Кьошковете“ градския клуб си имаше база, където ходихме да тренираме „лов на лисици“. От там през есента на 1983-та ме разпределиха в Бургас и понеже бях военен в режимно поделение забравих за дълги години радиолюбителството. Просто не се разрешаваха лични инициали. И отново 2000-та година реших да се върна към старото хоби. Изпит за 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас и трибуквен инициал.
А иначе редовно излизаха мои публикации в сп. Радио, телевизия, електроника, в сп.Военна техника, сп. Млад конструктор, в-к Направи сам. За съжаление едни мои недобросъвестни квартиранти унищожиха всичките тия събирани печатни материали. Останаха ми обаче пощенските хартиени кореспонденции с редакциите и визитките им.
Ох, да спирам щото стана късно. Във Варна има много колоритни стари радиолюбители с интересни спомени. Може би трябва да се обърнеш към LZ2EI , LZ2WK, LZ4HB , LZ4OQ, LZ2SJ… Всеки е запечатал някакво парче от историята на нашето кротко и хубаво дело.Лека нощ за сега и 73!
04/08/2018
info__AT__varnahamradio.com до LZ2EMO
Здравей, Емо,
Записвам 🙂 Малка редакция и ще стане супер статийка. Само след „а къщата му беше“ до „забравих за дълги години“ не излиза при мен – излиза като чертички.
С LZ2EI се чуваме често на LZ0RDP, ти защо не обаждаш там?
Поздрави,
Никото
LZ2EMO до info__AT__varnahamradio.com
Ник, пращам пак едно и също, но в два различни файла та к’вото се отвори. Има и още интересни спомени от по-близкото минало. Как случайно като си включвах СВ-станцията чух Мартин да вика там. Позивната му беше 15/едно-пет/. Това беше номера на блока му. Аз имах СВ в колата и едно в къщи за връзка, когато съм в движение. Тогава още нямаше мобифони и GSM-и. Събрахме се цяла група от Варна, че и Девня – Димчо (LZ4YT). По това време КРС издаваше лиценз (мисля 208), за да работиш на СВ 27 MHz. Идваха у вас да видят апаратурата и антената ти. После всички тия СиБиДжии си взеха любителски позивни. Марто стана LZ2DTY, Румен – LZ2RIR, Никсъна – LZ2SEX, още двама Ивановци… За това време Марто по-може да разкаже нещо. Защо да му вземам думата?!
Началото на един неорганизиран радиолюбител.
Влечението ми към техниката датира още от съвсем детските ми години, когато майка ми и баща ми ме мъкнеха по екскурзии из страната обикновенно с автобус от службата на баща ми. Интересно ми беше как мигат мигачите на возилото. Сдушвах се с шофьорите и ги питах за това дето мига. Те за да ми задоволят любопитството обикновено ми подаряваха по някоя крушка. Връщайки се в къщи оставах разочарован,че това нещо не мига и дори не свети!
Когато станах 3-ти 4-ти клас/1970-71г./ открих магията на детекторния приемник. Батковци ми казаха да си купя от магазин „Млад техник“ детекторен точков диод от типа Д-9, да взема една телефонна слушалка и ще слушам радио без батерия!!! Направо звучеше за детския ми акъл като магия. Проблемът беше много голям от финансова гледна точка.Тогава този диод имаше цена цели главозамайващи 60 стотинки!Баща ми всяка сутрин ми даваше за закуска баничка или кифла по 10 стотинки. Аз трябваше цяла учебна седмица/6-дневна тогава/ да не ям в голямото междучасие, за да спестя за пустия му диод. Е,купих го. Ми слушалка откъде?! Разглобих домофона и си взех необходимото. Тя слушалката му и до ден днешен виси празна там в антрето на апартамента. Свързах паралелно на слушалката тоя диод, а единият му край опрях /къде ти антена?!/ на водосточната тръба под нашия балкон на първия етаж. О,чудо!
Като екна една музика, новини… Това беше Радио Варна на средни вълни. Е,тогава все още ги имаше тия предаватели. Фитилът вече беше запален и нямаше спиране. Като ученик в 8-ми клас добавих към детектора един НЧ-усилвател с германиев p-n-p транзистор от типа МП… Цялото устройство вкарах в дървена пирографирана кутия за моливи. За да мога да включвам и изключвам устройството турих на кутията бутонно ключе със задържане. За целта лиших детското возило с педали „Москвич“ на по-малкия ми брат от възможността да има нощни светлини.
В Техникума вече си направих и първия приемник с пряко преобразуване със 6 транзистора по схема на Поляков. Работеше само на 80 метра, но беше супер радост. След година повторих схема на предавател, публикуван в сп.“Млад конструктор“. На 3 транзистора. Маломощният беше VFO, средномощният – предусилвател и мощен за крайно стъпало. Имаше си „П-филтър“ глим лампа за индикация на настройката и стрелкови индикатор за тока на стъпалото който изтърбуших от моя стар магнетофон „Унитра МК-122“. Захранваше се с 3 последователно свързани плоски 4,5V батерии.
Ник, за повече информация свържете се с чичо ви Стефан LZ2SY, който сега ремонтира медицинска апаратура. Той бе в клубните дейности от онова време при началник на клуба LZ2KST – Бончев. После, когато заминах за Шумен там дойде едно друго момче – Стоян. До там са ми клубните спомени от Варна. А, да, забравих да спомена, че началникът на шуменския клуб, който ме прие после се казваше Димов. И той, както и Бончев нямаха инициали, но помагаха с каквото могат.
Надявам се, че ти харесва как е подредено 🙂 Ако има нещо за промяна –
свиркай. Мисля, че ще е тема за разговор на репитъра утре. Дано и
други се инспирират да споделят какво ги е накарало да станат
радиолюбители и как са се развили през годините.
Често в практиката трябва да комутираме различни антени към една и съща радиостанция. За целта на пазара се намират фабрични превключватели нови и втора ръка, но цените са относително високи за това изделие. С годините те не падат както е с радиостанциите.
Реших сам да си изработя такъв RF-Switch 4:1 за „пет пари”. Да, не става за големи мощности определено, поради използвания руски малогабариен, херметичен ВЧ-галетен превключвател тип П2Г-3 (П2Г-3). Но има други галети, понасящи по-големи мощности.Избор на радиолюбителя. Този според техническите си данни превключва променливотокова мощност до 66 вата. Е, като се има предвид, че няма да превключваме докато предаваме и това, че руснаците винаги имат някакъв запас от резерв на параметрите на своите технически изделия,спокойно можем да работим и до 100 вата.
Аз лично го направих за целите на QRP-станция. Използвана е стандартна пластмасова кутия, купена от магазина, но облепена отвътре с дебело алуминиево фолио, използвано за термична изолация в електрическите фурни. Не тънко фолио за печене!!!
Както се вижда от снимките, връзката между PL-UHF куплунзите и галетата е изпълнена с ПРАВИ позлатени пружиниращи телескопични пинове. Всякакви извивки създават индуктивно съпротивление на ВЧ. Връзката може да стане и с дебел, прав, посребрен проводник.
На единия /обикновено краен/ вход може постоянно да включим еквивалент за калибровка КСВ-мера на станцията/ако има вграден такъв/. На една от снимките се виждат 3 такива еквивалента,издържащи за секунди поне 10-15 вата. 50 ома, КСВ 1,0; 75 ома, КСВ 1,5 ; 100 ома, КСВ 2,0. За QRP дейности е идеално, но за по-големи мощности при калибровката трябва мощноста да се намали до минимум или да се ползува нормален еквивалент!!!
Като всеки фабричен ВЧ-превключвател и този внася определено разсъгласуване в антено-фидерния тракт. Мерен КСВ с електронен КСВ-мер
показа от 1,8 до 54 MHz типичен за тези устройства SWR = 1,1 !
Това е една моя идея, която всеки имащ това радио може да си я осъществи в рамките на час,два след като си набави нужните готови елементи-крепежи,конектори и светлини от съответните магазини.
Това прекрасно малко радио си има всичко освен дръжка за пренасяне, осветяване на лицевия панел и светлинен индикатор за предаване-“ON AIR” “PTT” или “TX”. Приложената схема е съвсем елементарна и може да се използва ако не се свързва външен усилвател на мощност.
Ако светлините са твърде ярки,то може да се свържат последователно на светодиодните матрици по един резистор над 150 ома с мощност 0,25 или 0,5 W.
Старите късовълновици знаят колко е неприятно да слушат забравен трансивър с включен VОХ. Тази силна червена светлина ще нипредпазва да не допускаме тази грешка.
При полева или аварийна работа, когато ползваме акумулатор с малък капацитет тези светлини могат да се изключат от жака 2,5мм. Всяка светлина консумира около 70 mA или при предаване това е 140 mA. Предвиден е и един захранващ жак 5.5 мм за външен автоматичен антена тунер.
Самата дръжка е наклонена напред под 45 градуса спрямо лицевия панел.
В измервателната практика се налага използването на ВЧ-сигнал-генератори. Не винаги обаче изходната амплитуда на сигнала е достатъчно ниска за да се извърши съответното измерване. Някои генератори дори нямат индикатор за изходно ниво.
Предлагам проста схема за решаване на този проблем.Настоящият атенюатор е реализиран на SMD-резистори поради 2 причини. Първо-миниатюризация и второ-този вид елементи са металоокисни, което означава, че са
високочестотни и безиндуктивни поради самата си конструкция.
Използвани са елементи тип 1206 /3,2мм х 1,6мм/ 0,125W до тип 2512 /6,3мм х 3,1мм/ 0,5W. Кутията в която е разположен атенюатора в случая е стандартна пластмасова, закупена от магазина. Вътрешно е екранирана с алуминиево фолио.
При правилен монтаж входното и изходното съпротивление измерено с цифров прибор трябва да е 50,0 ома, а съпротивлението между входа и изхода да е 100,0 ома.
Атенюаторът на практика се включва към сигнал-генератора през тройник. Чрез него може да се измери нивото на ВЧ-сигнала подаван към атенюатора, използвайки ВЧ-сонда с високоомен вход, включена към отклонението. Такава сонда, измерваща напрежението от пик до пик /Vрр/ съм публикувал тук.
Ако искаме примерно да проверим калибровката на S-метъра на КВ-приемник или трансивър трябва на входа му да подадем амплитуда 50 uV за да се отклони измервателният му прибор на S=9. На входа на атенюатора за целта трябва да зададем ниво 10 000 пъти по-високо /+80 dB/ или 500 mV.
При измерване на чувствителността на приемника на трансивър Kenwood TS-850S на диапазон 1,8 MHz „девятката” бе достигната при 49,5 uV.
Да не се забравя,че напрежението измерено през удвоителната детекторна сонда първо трябва да се раздели на 2, а след това за да се получи ефектив ната променливотокова стойност да се умножи по 0,707!
За честоти над 30 MHz нивото на стойностите на S-метъра са редуцирани 10 пъти по стандарт, а „девятката” съответства на 5 uV!
ВНИМАНИЕ! При включване към антенния вход на трансивъри в никакъв случай да не се преминава в режим на предаване, което ще повреди атенюатора.
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
